Единственото смислено нещо е, да осъзнаем МОМЕНТА във възможно повече перспективи. Колкото повече забелязваме това и онова, състава му, съдържанието му, цветът му, звукът му, формата му, излъчването му, колкото повече компоненти от онова, което ни заобикаля забелязваме и ги докосваме със сърцето си, дарявайки ги с вниманието си, толкова повече се разширяваме, разширяваме, разширяваме...
Това е пътя на възнесението - разширението на възприятията ни, осъзнаването им и интеграцията ни към останалото!