Представете си един голям житен хамбар, ама наистина много голям!
Сега наблюдавайте как прииждат мравки в този хамбар и всяка носи по едно житно зрънце. Това житно зрънце за мравката е храна, която ще и осигури прехраната за през зимата. Всяка мравка си има свое местенце и започва да трупа зрънце по зрънце жито. 
Милиони мравки, милиарди мравки носят и носят по едно зрънце и ги подреждат в своите си местенца. 
Виждате как пода на този огромен хамбар се е покрил с житни зрънца, които са "притежание" на мравките.
Те обаче продължават да принасят още и още зрънца - неуморно, постоянно.
Вече хамбара не само е с покрит под, но и нивото на житото започва да расте.
Мравките продължават да внасят своето осигуряване от житни зрънца иии...
Вече цялото пространство на хамбара е изпълнено с малки житни зрънца.
Знаят ли мравките, кое точно житно зрънце на коя от тях е? Едва ли, а и не е нужно!
Ето това е начина по който се създава ново пространство - с вяра, упоритост, увереност, постоянство.
Те, мравките не търсеха обединение помежду си - всяка осигуряваше себе си, но се случи така, че в един момент тяхната сигурност се превърна в монолитно единство.
............................
Така и ние хората изграждаме сега пето измерение - всеки чисти пространството си от обхваналите ни ненужни, остарели програми, употребявани през хилядолетията, вкарва Светлина в същността си и неусетно, същата тази Светлина започва да прелива, да се разширява и да се слива с тази на други хора, други хора, други хора... докато накрая стане Единна Светлината и измерението придобие нов облик на Любов и Светлина!