Може да използваме различни думи или изрази за каквото и да е. Всяка случка, връзка, действие, бихме могли да я осветлим от различни страни. Като художници да я украсим и като архитекти доизградим по начин, който да е привлекателен. Дори с гирлянди да я окичим и песни да запеем в прослава, но...
Какво е това "но"?
Има нещо, на което скоро съвсем няма как да въздействаме и това е вътрешното ни усещане за случващото се. Както и да е описано - ние чувстваме, имаме лични възприятия и ако страничните думи не хармонират с душевността ни, може със замах да отхвърлим, защото долавяме нечистота, предлагане на изкривена реалност, различие от сетивните ни реакции.
Описаното току що, ще се случва все по-често и ще се учудваме, как така до сега сме се примирявали с това, което с омайни думи ни се представя за "истина". Слепи ли сме били, спали ли сме, къде изобщо сме били, та не сме доловили фалшивите вибрации, които са ни тикали към неразбирателство и противопоставяне.
Дори ще станем коректори на сами себе си, на досегашните ни модели на говорене, поведение, действие.
Все по-малко хора ще има излъгани, все по-малко изявите на негативни, ще ни залъгват с "розови вълшебства".
Няма да мине много време и към доловен нечист акт, ще отреагираме по начин, с който спираме захранването му, тоест ще се отдалечаваме от невярното, от лъжата, от постановките, които ни вкарват в заблуда и робство.