Тези дни срещам една позната и тя ми се оплаква, че това лято комарите са много нападателни. Едни такива големи -
ми казва тя - и където ме ухапят се изривам. Много е неприятно, защото се зачервявам и сърби.
После повдигна блузката си около кръста и показа големите червени петна.
Наистина беше неприятна гледка.
- А и децата са изядени от комари - продължи да се оплаква от нападателите тя.
Предложих и да се маже с оцет - това ми дойде в ума като идея. Досетих се за нещо друго, но си замълчах пред нея - щеше да изглежда като кощунство.
Не бях обърнала внимание до сега, че тази година още не съм виждала комар, нищо, че живеем наблизо.
В моята градина, или в стаята, или пък под навеса, където стоя вечер на светнала лампа комари няма.
Да, на един два пъти преди дъждовете имаше мухи, които доста силно хапеха, но толкова, повече насекоми не съм видяла.

Сега искам да кажа защо разказвам този случай. Ще кажете: "нищо интересно".
Може и да не е интересно, но се замислете - как така при едни има комари, а при други няма!
Нима това не са вече части от различни реалности, в които живеем.
Да, различно е, и все по-различно ще става на всеки в реалността, която избира да съществува. Няма значение, че все още се виждаме и разговаряме понякога, но в моя свят, например, вече не обитават комари. Не бих се учудила и през зимата да не ме нападат мишките, както обикновено, когато се прибират от полето и търсят храна в мазетата.