Какво в крайна сметка е нашият свят?
Тук го наричаме трето измерение; Ниво на материя; Пространство, в което съществуват форми и време.
Кой го е създал света, в който сме се проявили? Кой, моля?
Най-странният, най-неочакваният отговор, който съм получила, че този свят сме го сътворили Ние – ХОРАТА с ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ.
Не е възможно – нали?

Да и аз така мислех, точно така вярвах и „знаех”, че Бог е създал това ниво на Мирозданието.
И за какво му е на Господ тази миазма?
Изобщо къде седи Господ, че да създава от лоши по-лоши условия за своите деца!
Не е Господ - нито друго величие!
Ние сме творците на този свят – ни-е и никой друг!
Разбира се, че не сме били в това окаяно състояние, когато сме започнали да творим форми, време, пространство. Тогава сме имали далеч по-различни намерения от онова, което се е развило, вследствие смъкване на духовните ни вибрации.
Всяко намерение се е превръщало в мисъл, всяко движение е ставало мисъл, всяка дума се е преобразувала на мисъл. Мислите са същества, създадени от нас. Точно тези мисли ни контролират сега от люлката до последния дъх. Обвити сме като пашкул в тях и продължаваме да плетем мрежата на ниските вибрации допълнително от свои мисли.
Нима не забелязвате, че сме се превърнали в творци само на мъртви произведения.
Кое е „мъртво”?
Мъртво е онова нещо, което не е в състояние да се само-произвежда!
…………….
Как да се освободим от света на нашите мисли? Как да разкъсаме „пашкула”, за да може отново да си припомним кои всъщност сме?
…………….
Като се потопим във Всемирното Съзнание, там където тези мисли не са в състояние да достигнат, там където ще прозрем, че нашият дом не е това измерение, а ние сме го създали, за да експериментираме и сме забравили това, считайки в последствие, че това е единственото място, съществуващо в Творението.
…………….
Ще ви кажа как се освобождавам от пашкула на трето измерениe. Ползвам една практика, която получих от Отец Абсолют или може би от някой друг духовен водач – всъщност няма значение точно кой е – важното е да ми върши работа.
…………….
Представям си Великото Световно Съзнание като безбрежен океан. Бавно внимателно навлизам в този океан и постепенно плувам или се потапям пласт след пласт под повърхността. Всеки миг от моето пътуване сред Вселенското Съзнание е откриване на тишина и в тишината всичко, което ме интересува. Всеки по-дълбок пласт създава в мен повече пълнота и удовлетвореност от присъствието ми в него. Сливам се с единното и не ми е нужно нищо да научавам, защото се оказва, че всичко знам, всичко ми е предоставено, всичко е като на длан.
…………….
Разбира се, тази техника започнах с кратки пътувания, подготовка на брега на безкрайния океан, усещания на пясъка под краката ми, докосването на лъчите по тялото ми и като начало потапянето на части от тялото ми. Постепенно след време съм все по навътре в океана от съзнание, а и изучавам все по дълбоки пластове от него – там е безкрайна възможност на всичко.