Всички НИЕ, сме се съгласили или сме натикани, да участваме в една грандиозна ИГРА - постановка, където сме заложени като шахматни играчи.
Най-смешното е че, пешката има възможности колкото царя.
Но всеки иска да е цар!
Е , и ... като паднеш в края на играта от дъската - мислиш: "край умрях", но... това е привидно, просто до следващата игра.
Никой не знае кога и в коя фигура ще влезе в поредната игра и как ще се движи по дъската!
Давам примери от човешките ни понятия - с други не разполагаме засега - здраво се държим в затвора, наречен Земя!

Моля, не ме разбирайте, че се страхувам от Живота, Земята и останалото (те са наше и ние тяхно подобие) - просто разсъждавам, подкрепям, да го правите и вие, защото някъде, в/около себе си долавям, че има свобода.
..................
В градинката съм засадила пет чемшира. Това лято се разболяха (каква дума - "разболяха"?) и листата им опадаха. Станаха като изсъхнали коледни елхи - без листенца.
- Ще ги изкореня - казах вчера.
- Недей - отговаря ми - това е привидно - отново ще израстат листа, само изглеждат, че са изсъхнали!