Опитвам се, да бъда човек!
Правя усилия, да играя добре ролята си на човек!
Някой, нещо ме е изпратило в този свят, затова така или иначе е нужно да се справям с тялото си, с илюзията на присъствието, с материалния свят и времето.
Разбира се, че имам избор и мога на часа да се освободя от присъствието на настоящето, но не съм на ясно: по програма къде ще отида след това. Дали не е нещо, което още повече няма да харесвам?
Усещам, осъзнавам капана, капани, заложени във всяко нещо - дума, звук, поглед, идеология, форма ...
А отвъд тези капани какво ще намеря?
Дали ще открия свободата? На къде да вървя? Да вървя ли изобщо?
Навътре или на вън?
Кое е навътре - вътре в мен? Колко хора го разбират това "навътре"?
Дали "навън" е онова, което виждаме, или още по-навътре от онова което си мислим?