Астрала - Първа част
Отварям за малко врата към тема, свързана с Астрала, по една единствена причина - нашият свят и астралният свят винаги са били в осмотично равновесие, представлявайки един затворен кръг на това равнище на съществуване.
Имам желание по най-опростения начин да се запознаем с другата половина от вечното ни съществуване, за да разберем защо Христос ни съветва да не се задържаме в Астрала, а да го преминем колкото е възможно по-бързо.
Представете си една осмица. Няма значение в каква позиция е тя - изправена, под ъгъл, хоризонтална. Може мислено да я завъртите на 360 градуса. В центъра (това е алегория, защото принципно в случая не съществува строг център, тъй като всичко е нива на вибрации) се намира нашия свят. В този свят сме ние в плът - родителите, децата ни, работата, домовете, пътищата, реките, ветровете, наводненията, градовете, хляба, емоционалните изживявания, чувствата, болката, страданията, радостите, раждането, смъртта, мъката по изгубените приятели и близки - цялата гама от земен живот. Всичко това добре знаем, че е нетрайно и преходно от камъка до чувствата.
Всяко нещо, което става за нас невидимо, се включва в процеса на една грубо казано осмоза. Това "нещо" във вид на много по-фино съществуване на съзнание, преминава в отвъдния свят, тъй наречения Астрал.
Какво става там? Какво има там? Кой живее там?
Астралния свят е пълен аналог на нашия видим свят, но с една единствена разлика - всичко там е леко, подвижно, освободено от материалната обвивка. Изживяването - време - също е много по относително от тукашното, по причина, че там преминаването от реалност в реалност е много по-забележимо и осъзнато. В този, отвъдния свят, също кипи активен живот. Там душата си почива от тежестта на плътното тяло, като разполага с достатъчно време да осъзнае какво е успяла да усвои от уроците, които си е поставила за цел да изучи в нашия свят. Пак повтарям - астралния свят не е място за учене и въздигане, там не живеят по-умни същества от тукашните, защото са едни и същи, но всичко е освободено от грубата обвивка на тялото. Там се отива с по-олекотените тела - етерно, ментално, астрално. Тези тела остават до в момента, в който душата предприеме обратния път към нашия, настоящия свят, което е буквален аналог на земната смърт.
Тя, душата разбира достатъчно ясно, че нейното въздигане може да се осъществи единствено в проявен вариант, тоест в човешко тяло. Тя/душата осъзнава в даден момент, че спирайки се в ареала на Астрала, се е заклещила в него, независимо от нивото до което може да достигне там, от където няма измъкване към по-висши духовни нива, освен да се върне обратно в нашия свят. Защото душата знае, че само тук може да получи просветление, по-високо вибриране с цел да преодолее многобройните нива на Астрала, през които неизбежно трябва да премине, тъй като копнее, да поеме пътя към дома - по-висшите светове на мирозданието.
Ето защо аз оприличавам земния и астралния свят на приблизително действие на осмоза, която е заключена като отделно измерение и отделено от следващите нива на съществуване. Ние сме се включили в тази "осмица" и хиляди, хиляди пъти се превъртаме през нея.
Докато сме в плътни тела, за кратко време, в самото начало след раждането помним причината за идването ни тук, но после влезли в човешко съзнание, постепенно се отдалечаваме от целта и заживяваме чисто материалистично, подпомагани активно от постоянно разширяващото се лично его. И попаднали в този земен свят, забравили за духовните цели, ние бавно, за няколко десетилетия износваме телата и се връщаме обратно в астрала, където си спомняме всичко, осъзнавайки, че единствения начин да се разделим с "осмицата" е през тукашния свят, чрез просветление, чрез освобождаване от ниските вибрации и проявяване на естествените, рождените, духовните такива.
Представете си една осмица. Няма значение в каква позиция е тя - изправена, под ъгъл, хоризонтална. Може мислено да я завъртите на 360 градуса. В центъра (това е алегория, защото принципно в случая не съществува строг център, тъй като всичко е нива на вибрации) се намира нашия свят. В този свят сме ние в плът - родителите, децата ни, работата, домовете, пътищата, реките, ветровете, наводненията, градовете, хляба, емоционалните изживявания, чувствата, болката, страданията, радостите, раждането, смъртта, мъката по изгубените приятели и близки - цялата гама от земен живот. Всичко това добре знаем, че е нетрайно и преходно от камъка до чувствата.
Всяко нещо, което става за нас невидимо, се включва в процеса на една грубо казано осмоза. Това "нещо" във вид на много по-фино съществуване на съзнание, преминава в отвъдния свят, тъй наречения Астрал.
Какво става там? Какво има там? Кой живее там?
Астралния свят е пълен аналог на нашия видим свят, но с една единствена разлика - всичко там е леко, подвижно, освободено от материалната обвивка. Изживяването - време - също е много по относително от тукашното, по причина, че там преминаването от реалност в реалност е много по-забележимо и осъзнато. В този, отвъдния свят, също кипи активен живот. Там душата си почива от тежестта на плътното тяло, като разполага с достатъчно време да осъзнае какво е успяла да усвои от уроците, които си е поставила за цел да изучи в нашия свят. Пак повтарям - астралния свят не е място за учене и въздигане, там не живеят по-умни същества от тукашните, защото са едни и същи, но всичко е освободено от грубата обвивка на тялото. Там се отива с по-олекотените тела - етерно, ментално, астрално. Тези тела остават до в момента, в който душата предприеме обратния път към нашия, настоящия свят, което е буквален аналог на земната смърт.
Тя, душата разбира достатъчно ясно, че нейното въздигане може да се осъществи единствено в проявен вариант, тоест в човешко тяло. Тя/душата осъзнава в даден момент, че спирайки се в ареала на Астрала, се е заклещила в него, независимо от нивото до което може да достигне там, от където няма измъкване към по-висши духовни нива, освен да се върне обратно в нашия свят. Защото душата знае, че само тук може да получи просветление, по-високо вибриране с цел да преодолее многобройните нива на Астрала, през които неизбежно трябва да премине, тъй като копнее, да поеме пътя към дома - по-висшите светове на мирозданието.
Ето защо аз оприличавам земния и астралния свят на приблизително действие на осмоза, която е заключена като отделно измерение и отделено от следващите нива на съществуване. Ние сме се включили в тази "осмица" и хиляди, хиляди пъти се превъртаме през нея.
Докато сме в плътни тела, за кратко време, в самото начало след раждането помним причината за идването ни тук, но после влезли в човешко съзнание, постепенно се отдалечаваме от целта и заживяваме чисто материалистично, подпомагани активно от постоянно разширяващото се лично его. И попаднали в този земен свят, забравили за духовните цели, ние бавно, за няколко десетилетия износваме телата и се връщаме обратно в астрала, където си спомняме всичко, осъзнавайки, че единствения начин да се разделим с "осмицата" е през тукашния свят, чрез просветление, чрез освобождаване от ниските вибрации и проявяване на естествените, рождените, духовните такива.
Сега, когато Христос и не само той, ни напътстват и помагат за освобождението ни от тази "осмоза" и най-важното с помощта на промените, които стават на земно и космично ниво, ние би трябвало, желателно е, правилно е, да се възползваме и да се върнем към Светлината, след хилядите завъртания в капана, на които сме се подлагали до сега.
20.04.2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар