Думата "МОЕ",  човека е приел като израз на ПРИТЕЖАНИЕ. Заедно с изричането на "мое" в организма протича реакция на удовлетвореност. Докато нещото е "мое" изживяваме "удобството" на власт и управление, заедно с чувството на лични права. Дори стигаме до там, че да узаконяваме "мое" чрез различни форми - нотариален акт, интелектуална собственост, касова бележка, платен данък, граждански брак, договори, договорености - писани и неписани, разделяне на юридически и граждански права за притежание и какво ли още не, към което лицето изрекло думата "мое", също има задължение за грижа, опазване, внимание, любов, съхранение и пр. :)

Но успоредно с духовното развитие на индивида, думата "мое" започва да става неудобна, извратена, поругавана от позицията на друга перспектива на съзнанието. 

Това е така, защото позицията, вибрацията на съзнанието се променя.

Е, необходимо ли е да се лишим от думата "мое" само защото до този момент сме я овеществявали по брутален начин?

Ако подменим определението, което влагаме за нея, тогава "мое" ще добие друга "визия", друга сила, друга енергия.

МОЕ е, временно осмисляне на индивидуалното човешко съзнание за удовлетворяващо ползване на дадено нещо. Това "нещо" е приоритетно за съзнанието на човека в даден отрязък от време-пространство. То се приема безусловно за близко и познато, като се ползва и се взаимодейства с него. Това "нещо", това "мое", не е притежание под каквато и да е друга форма, а хармонично условие за взаимодействие с лицето, което го упоменава. Това "мое" е свободно във всеки момент да изявява себе си и да взаимодейства с друг/и. То напълно доброволно взаимодейства с индивида, при условие, че се създават вибрации на взаимна радост, удовлетвореност и енергийно привличане. 

Надявам се човека да "порасне" в духовно отношение, за да възприеме горното определение за МОЕ, напълно безусловно. :)

Още малко ще продължа!

Думата "мое" би трябвало да се поставя към категорията "наше".

Всичко, което в даден момент, човека ползва е даденост, която може да се ползва от всеки друг. Това изречение е трудно за осмисляне, но нека не забравяме какво взимаме със себе си, когато дори оставим тук материалното си тяло и поемем пътя в по-фините светове. 

Всичко в това изражение на съзнанието е общо, което временно ползваме, като това временно прилагаме думата "мое" в новия смисъл на възприятие. 

Харесва ли ви такова обяснение? Ще го приемете ли в живота си? Ще го приложите ли в битието си? Ще се промените ли за да докажете на себе си, че наистина нищо, нищо материално не притежаваме, а само ползваме сега в момента! 

Обичам ви, приятели! 

И още нещо!

За това "мое", всички останали трябва да полагат грижа и любов по еднакъв начин. Е, какво ще кажете - приема ли се? :)

Ах, да! И да не си помислите, че аз напълно съм трансформирала съзнанието си по гореописания начин! Просто ми се спуснаха тези мисли и побързах да ги увековеча на страницата. Всичко е процес на промяна и развитие. Силно се надявам да вкарам себе си в тези нови понятия по-скоро. Още по-силно се надявам и хората да поемат своето пътуване по този път. :)

------------------------------------

Началния текст наистина за сега предизвиква доста силен енергиен удар върху съзнанието ни. Всеки "нормален" човек би казал - глупости! 
Глупости, ама никак не са глупости, след като сме се захванали за ПИСМАТА и не се разделяме от тях днес и нощес.
В тях има един много важен момент, който ни съпровожда при медитациите - текста от молитвата или както искате така я наричайте. Аз съм склонна да го нарека СЪБЕСЕДВАНЕ или ИЗЖИВЯВАНЕ.
Краткото изречение от там е: "Знам, моята крайна цел е да те изразявам".

Какво представлява БС? Какво върши то? Какво ни дава? Как ни подкрепя? Как ни изцелява? Какво ни е осигурило за съществуването ни? Иииии...... много важният въпрос:
- КОЛКО МУ ПЛАЩАМЕ за всичко това?????
Хм, аз до сега нищо, освен когато се сетя да БЛАГОДАРЯ. А вие? 
То БС не очаква от нас потупване по рамото, не очаква похвали, не очаква възнаграждения, не се притеснява когато не се сещаме за него, дори не го познаваме, пренебрегваме го от вси страни, присвояваме си заслугите му, че даже се опитваме да ги продаваме. 
Помислете си: водата се продава, земята се продава, въздуха се продава, топлината се продава, плодовете се продават, животните се продават, че и хората се подават - техните органи, деца.  Печалбари - душички!

Съзнанието ни, съз-на-нието ни е пропито от грешно оформени представи и определения за съществуването на това ниво, в тази реалност. Вихри се разделение и разединения по всички нива на битието ни и ги подкрепяме тези разделения всячески. Благославяме се, пожелаваме си най-най-хубавите неща, ама не и да споделяме, давайки. А, това вече е абсурд - моето си е мое и толкова! Иначе дума, дупка не прави нали?