Задушница!
Странно как така са го измислили, че да разбираме нещо различно от реалния смисъл на думата.
За- душ- ни- ца - обикновено считаме, че това е ден за душата!
Ден за душата е, да, но в какъв смисъл.
Хайде да се замислим какво означава "задушава"!
Един ден и още един, че и още един задушаваме нещо в една календарна година.
Какво е то?
Душ, душа, удушавам! Какво точно означава?
Дали не е ясно, че това си е чиста блокировка както на нас, които сме тук, така и на тези души, които са напуснали това ниво.
Тежки приготовления, манджи, печено, сладкиши, вино и каквото се сетим все, ще сложим нещо в чантата.
Кой храним?
Защо връщаме душата на земно ниво и я каним да хапне от вкусно сготвеното?
Кой ни каза, че това е правилно?
Защо поставяме прът в колелата и на душата и на нашата душа, която крепи все още телата ни?
И какво се получава! Наместо душата да излети във селенията на Любовта, тя ще трябва да обикаля около мястото, където гният кокалите и плътта на проявлението и в света на ниските вибрации.
И знаете ли, ние тук се подготвяме точно това да прави душата ни когато напусне тялото - да се връща отново и отново по гробища и да наблюдава ревящи, сериозни, намръщени , почернени и страдащи хора.
Дали от това се нуждае душата на заминалите?
Дали и е добре?
Дали не е време да направим завой и да осъзнаем, че ритуалите не обслужват душата, а системата на драконите и техните слуги рептилите.
Странно как така са го измислили, че да разбираме нещо различно от реалния смисъл на думата.
За- душ- ни- ца - обикновено считаме, че това е ден за душата!
Ден за душата е, да, но в какъв смисъл.
Хайде да се замислим какво означава "задушава"!
Един ден и още един, че и още един задушаваме нещо в една календарна година.
Какво е то?
Душ, душа, удушавам! Какво точно означава?
Дали не е ясно, че това си е чиста блокировка както на нас, които сме тук, така и на тези души, които са напуснали това ниво.
Тежки приготовления, манджи, печено, сладкиши, вино и каквото се сетим все, ще сложим нещо в чантата.
Кой храним?
Защо връщаме душата на земно ниво и я каним да хапне от вкусно сготвеното?
Кой ни каза, че това е правилно?
Защо поставяме прът в колелата и на душата и на нашата душа, която крепи все още телата ни?
И какво се получава! Наместо душата да излети във селенията на Любовта, тя ще трябва да обикаля около мястото, където гният кокалите и плътта на проявлението и в света на ниските вибрации.
И знаете ли, ние тук се подготвяме точно това да прави душата ни когато напусне тялото - да се връща отново и отново по гробища и да наблюдава ревящи, сериозни, намръщени , почернени и страдащи хора.
Дали от това се нуждае душата на заминалите?
Дали и е добре?
Дали не е време да направим завой и да осъзнаем, че ритуалите не обслужват душата, а системата на драконите и техните слуги рептилите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар