ЛЮБОВ И РАЗДЯЛА

            Всяко живо същество се               нуждае от любов. За хората,     това е валидно от раждането до смъртта. Тази движеща сила е толкова многолика, колкото са песъчинките по брега на морето. Неизчерпаем извор за писатели и поети. Тя е сила, даваща желание за живот и в най-критичните моменти от житейския път. Любовта е космичен дар и докато съществува – живота ще продължава. Любов и омраза са взаимно свързани. Те са право пропорционални една спрямо друга. С Любовта никога не бива да се злоупотребява, защото нейната посестрима - Омразата винаги дебне наблизо.    

                                  Катя Петрова                                                          

                      ЛЮБОВ  И РАЗДЯЛА

ЛЮБОВ И РАЗДЯЛА

Простете поредния опит, 

с думи прости в стих да разкрия - 

прадревното тайнсво на мъжа и жената - 

връзката тяхна с цвят да покрия.

Но... могат ли няколко щрихи, 

любовен олтар да обгърнат? 

И... сили мистични - магични, 

универсална мощ да разгърнат!

Защото:

Тя е чувство – прегръща страстно, 

душата лумва – пламък гори. 

Нехаеш безгрижно, дори опасно, 

как изглежда Любовта отстрани.

Тя е желание – житейска отбивка. 

Пита – имаш ли нужда от нещо? 

Идва с топла, щастлива усмивка, 

гальовно гледа, докосва горещо.

Тя е устрем - неуморно работи. 

Дарява сили на трудни съдби. 

Прескача прегради, високи преди, 

със желание свято – да ти угоди.

Красиво до грозно нежно седи, 

лъжите, отровните змии дори. 

Хаос, в различна премяна блести, 

душата лекува – блажено трепти.

Таз омайница, родител оставя, 

брат, сестра... Нов дом гради. 

Рожбичка малка, водител става, 

дар за този, що обича, търпи.

Тя е сън - опасан с вълшебна дъга. 

Сценарий създаден от живия огън. 

Безпаметна плува в свойта нега, 

сляпа за всеки - излязъл отвън.

Добре е, щом се сънува взаимно. 

Но встрани надничаш ли тайно, 

раждаш явление грозно, сиротно - 

опустяла душа е делото крайно!

Огън е знай, от огън тъкана. Ад. 

Искра припламва, сетивата горят. 

Губят щом решат, че огнена страст, 

е вечна робиня в тяхната власт.

Мощна енергия, химия, плът, 

дар желан във време на общия път. 

Жива сила. Докосва струна и си отива. 

После без време… сърцето се срива.

Тя е болка – пари в студената зима. 

Раздира телата отвътре и вън, 

щом разбереш, че разлика има, 

в родените чувства, желания, сън...

Тогава потъваш в лавата земна. 

Свирепа сила в рая се вмъква. 

Жестока болка и страшна и тъмна - 

душа превръща в скъсана кърпа.

Страдаш! Изпитваш вина в самотата! 

Отричаш! С болка, спомена сграбил. 

На помощ зовеш, дори небесата, 

що нявга беше напълно забравил.

Лудост те хваща – кръвта ти кипи! 

Спокойна мисъл трудно улавяш! 

Зовеш и повтаряш: Върни се, прости. 

Заради Любовта, живота залагаш.

Агония черна, самотна. 

Сделка! Хомот от болка надява. 

Във времето трудно – прекрасна - 

друга любов, неусетно минава.

Не страдай, защото дохожда деня, 

когато кармично жънеш посято семе. 

Кому се сърдиш, че любовта, 

с условна грижа живее късо време.

Когато копнееш любов да получиш, 

търпение първо трябва да учиш. 

Тогава няма безумие страшно, 

драма печална, страдание тежко.

* * *

При дете и родител, тя е трайна – 

възел здрав - духовно уравнение. 

Между мъжа и жената, няма тайна – 

тя е само… човешко творение!

14.9.2008 г.