Аз дошла съм в този свят и това е факт. Дишам, храня се и спя - знак, че плувам с тяло, мисъл и мечта. И приятели си имам - е, не винаги до мен са те. Но доволно им се вричам, щом поддържат ме в беда. Още и в колектив отивам, нищо че е виртуален ареал. Правя плахи опити в начало, после някак бутам се в среда. Казвам нещо, после чакам, как вълна ще породя. Тя вълната си е моя и ме радва, щом голяма я създам. Тя надига се огромна, ех, че радост е това! После таз вълна в прибоя, удря се със пълна мощ - аз встрани я гледам гордо и тогава - о, беда frown emoticon - тя вълната върна се към мене, с мощна сила ме заля. Как можах, нима не знаех - аз творя, днес и тук - само своята съдба!