Тяло и душа

Душа обгърната в безвремие

в поредния покой стои.

Прочистена от сетното проявление,

следва мисия - все някога ще победи!

Отстрани света, триизмерен наблюдава,

разбира - там грешки водят към тъма,

зарича - пътя истински да наблюдава,

очаква в живота да не е сама.

Консулт - чрез мисъл и допитване

подбрана е програма праведлива.

Ролята определена е с разбиране,

за плът доволно издръжлива.

Сцената житейска няма повторение, 

ако проиграе библейския урок.

С истината в ново проявление,

тук ще извърви път широк.

Триединно влиза в полярното начало,

жива искра вдъхва в ново тяло,

с мисия, хармонично Аза и плътта,

в мир душевен да са слети с Любовта.

******

О, как боли първа глътка въздух.
С вик - аз съм тук и успех!

Болката от страха - какво страдание,

започва житейското изпитание.

Отвъден усет, като мъгла избледнява,

чува, усеща, вижда образи безчет.

Вкус, мирис, но недоумява,

защо сетивата тук са само пет?

Душата се гърчи от тяло ограничена,

с писък на бебе, света възвестява,

че сега дарява таз плът незащитена,

с всичко що духът отвъд притежава.

********

Много пъти Слънцето изгря, заляза,

Луната често, образ цял показа, 

Земята неведнъж светилото обходи -

доста време, човека учи да проходи.

Роди се Аза - гласа на твойто тяло,

Доби образ на информационна шлака,

кастрира разумното сърце изцяло -

забравена душата ти заплака.

Хей, приятелю, поспри! Чуй, нещо ще ти кажа!

Мислите безплодни спри!

Махни товара тежък - замълчи!

Тук глас божествен теб реди!

Твоя глас има вече Его - лошо!

Дали разбра какво е туй явление?

Болка? Така е -

щом не желаеш моето подкрепление!

Тялото, естествен превоз,

свикнало на физическо морение.

влиза в битки за уцеление

и като руина, тъжно към земята слиза.

Хлопа овехтялата черупка,

крехко тяло - земно изражение.

Вкарано в миражна дупка,

безхаберно, впримчено в брожение.

*******

Докосне ли зенит тоз дар "греховен",

обрулен от законите човешки - обор!

Власт, пари.. Затвор върховен!

Успех реален - земен израз на позор.

Нажда тук крепи ме дълго. Връзката,

Много изтъня. Ех, човешко творение,

сега потъваш тъжно в старостта,

а вечна младост имаше дарение.

Доброволно вдъхнах в теб живот -

друг възползва се - общество, кой ли не!

Какво засях? Тяло - поле плодородно,

приема всеки, който иска с него да оре.

*******

Три броени дни докато се отделя...

Тишина... Разбра всичко в усамотение.

Как, нима разбра, че тук съм била?

Късно! Поемаш пътя на забвение!

Пак се провалих - тръгвам за натам.

Следващия път разумно тяло аз желая -

да слуша своята душа. Тогава знам -

то и аз, тъмата ще победим накрая.