Пътят е Любовта - прилагането и проявяването и, във всеки миг от пътуването.
По време на пътя има много бурени и препъни камъни. Не е нужно да се храним с отровата на първите или да се блъскаме в острите ръбове на вторите.
Духовността изисква гъвкавост и разбиране.
Пътя на Любовта е всичко, което създава условия за радост на личността и другите.
Пътя далеч не означава, че трябва да сме жертва на неблагоразумието на другите. Просто се заобикаля плевела и се продължава. Оставяме плевела да се развива и да се въздига сам по своя път. Не го изкореняваме, но не го приемаме за постоянен другар по пътя.
Христос ни учи да бъдем толерантни, но най-вече да сме модел на подражание.
Как биха знаели непосветените какво е светлината, ако нямат от къде да я видят?
Може много знания да притежаваме, но не ги ли превърнем в наша същност, всичко е безсмислено.
Ние не знаем кой върви в правилния път и кой се е отклонил и никога не бива да даваме за това определения.
Идеята за Пътя към Отца е един, а пътищата са много - колкото човека, толкова и друмища.
От нас се иска да се приемаме търпеливо един друг, независимо кой друм сме избрали, стига да не пречим и нараняваме другите.
...........
Говоря принципно, но никога не забравям, че за едни, аз съм плевел, а за други, съм модел на подражание. Всеки от своята си перспектива на осъзнаване на Пътя.