НАЛАГА ЛИ СЕ ДА ПРОЩАВАМЕ?

.

Просто не стигай до там, че да се обиждаш! Приеми го човека такъв, с всичките му недостатъци и положителни черти.
Въпрос на състояние - ние избираме как да се чувстваме, какво да мислим и какви емоции да проявим.
В противен случай, обидата означава, че сме зависими от друг!
Мое мнение!
Още малко: ☺...
Какво ползва човека, първо да се притесни, да намрази, да се почувства обиден, засегнат, уязвен, наранен и духовно опустошен, а едва тогава да мисли за ПРОШКА?
А не е ли по-добре преди да се почувстваме по горе описания начин да осъзнаем, че толкова му е акъла на този, който иска да ни причини болката - съзнателно или несъзнателно и да подминем ситуацията, като я пропуснем покрай нас, а не да и разрешим да се впие в нас и да си я отглеждаме като повод за последваща прошка.
О, има и още нещо: ☺
Ако вие сте в постоянна вибрация на любовта, дори да се сблъскате с негативни ситуации, те ще преминат през вас и ще отминат, без да ви засегнат, защото енергията на любовта е пропусклива, не задържа нищо, тя е божествена, връща всичко на източника, тя отдава и благославя. ☺
И най-важното - за малко да пропусна. ☺
Преди всичко, не допускай, да бъдеш наранен(!) - за да се случи, знай, че причината е в теб, поради непремереното ти доверие, действие, дума, мисъл, съгласие, обяснение, искане, даване, доверчивост, несъобразителност. ☺