САМОДОСТАТЪЧНОСТ
Върховно постижение е, когато станем сами за себе си самодостатъчни.
Това състояние вероятно е пълно осъзнаване на Целостта и Единността на Творението.
Но за да разберем смисъла и съдържанието на обитаемото от нас ниво на съществуване, се нуждаем от присъствието на други същества, колкото и възвишени да сме.
Ние съществуваме в този свят чрез форма и материя и за да взаимодействаме с него е нужно присъствието на други форми и материя. ...
Щастливи сме, когато ни се зарадват, когато ни похвалят, когато ни докоснат с любов!
Всеки е доволен, когато настройката му хармонира с тези до него.
И докато се научим да сме си САМОДОСТАТЪЧНИ, а и след това, нека уважаваме, ценим и пазим проявлението на всяко човешко и не само, същество до нас, тъй като без останалото ПРИСЪСТВИЕ около нас, ние ставаме безпомощни в самотата си.
И какво би могло да стане, ако нараняваме и отхвърляме тези, чрез които преживяваме радостта?
Самота!
Добре ще е, никога да не ни завладява!
Лошо нещо е САМОТАТА - тя е плод на гордостта.
Самотата и Самодостатъчността са коренно различни неща и никога в Самотата няма да се постигне Самодостатъчност!
♥