Защо да сме винаги в СЕГА!
Намираме се в най-будното си състояние в НАСТОЯЩИЯТ момент. Разбирате ли(?) - ВИНАГИ В НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ.
Ако сме осъзнати в този момент, нищо не е в състояние да ни повали, навреди или изплаши.
Свикнали сме постоянно да преживяваме случки от МИНАЛОТО или да мечтаем за БЪДЕЩЕТО. Така е било, ала е нужно да осъзнаем, че мислейки за миналото или пътувайки в илюзията на бъдещето, практически влизаме във ВРЕМЕТО - създаваме, ставаме по този начин творци на ВРЕМЕТО.
А времето за нас е СМЪРТ. Всеки миг, в който се отклоним от НАСТОЯЩЕТО /вечността/, ние произвеждаме ВРЕМЕ, тоест, отделяме се от безсмъртието и автоматично даваме възможност на тялото ни да започне да старее.
Защо?
Защото ВРЕМЕТО притежава ПАРАМЕТРИ.
ВРЕМЕТО е средството, с което ОСТАРЯВАМЕ и УМИРАМЕ, то ни ОГРАНИЧАВА.
И така, всеки момент в който влизаме в "миналото" с цел да проследим и променим или да съжалим за нещо, което вече е станало ИЛИ пък "отлетим" в утрешния ден, който никога няма да е СЕГА - ние затвърждаваме трето измерение, което е мястото, където има болка, раждане, смърт и изпитания от различно естество.
Далеч съм от мисълта, че не е нужно да имаме спомени и да не говорим за тях. Важното е как си ги спомняме и какво извличаме от тях.