Приятна изненада от действието на Въображението... .


Вчера - 18.11.2016, беше ден за третата ваксина на моята малка Луси - Немска овчарка.
Тя вече е на три месеца и е доста пораснала за възрастта си.
Вкарах я в колата, угасих двигателя и излязох, за да отворя входната врата. ...
Затворих вратата на колата, защото най-вероятно Луси щеше да излезе, а не ми се искаше да се бавя, докато отново я накарам да се върне обратно.
Отварям голямата врата, обръщам се да тръгна към колата - и чувам... "щрак" - сърцето ми заподскача. Моята Луси заключи отвътре с лапичка централно вратите, а аз нямам резервен ключ.
Веднага пробвах да отворя другите врати, но уви - не помръдваха
Обадих се на ключар: казаха, че ще дойдат, но таксата е 100 лева. Хм, "никак не е ниска тарифата им" - помислих си аз, но като съм в нужда и "неволята" не може да ми помогне - съгласих се да дойдат, за да отключат вратата на колата ми, където Луси беше вече доста притеснена.
За миг ми мина мисълта "ех, моите приятели от невидимия свят само ако можеха да ми помогнат"!
Минаха 3-4 минути и реших да застана до прозореца, за да се успокои Луси с компанията ми. Минах от другата страна и сякаш някой ме накара да посегна към плъзгащата се врата.
Чудо! Вратата се отвори!
По-натам няма да ви разказвам, за поредното ми обаждане на ключарите да не идват, че успях да закарам Луси на ветеринар и най-същественото да БЛАГОДАРЯ, дебело подчертавам - ДА БЛАГОДАРЯ на моите благодетели от фините светове за случилото се чудо, като си въобразих невъзможното.
Катя Петрова