БОЖЕСТВЕНА ДУША

Душа, обгърната в безвремие,
в поредния покой стои,
прочистена от сетно проявление -
следва мисия - все някога ще победи!

Отстрани света триизмерен наблюдава.
Разбира - егоизма там води към тъма!
Зарича - пътя истински да съблюдава!
Очаква във живота да не е сама!

Консулт! С Любов и анализиране,
подбра програма справедлива -
предложи жизнен път с разбиране,
за плът доволно издръжлива.

Сцената житейска няма повторение,
проиграеш ли поредния урок.
С Истината жива в ново проявление,
ще вървиш през дните по пътя си широк.

***
Триединен миг за полярното начало -
Искра жива вдъхна ново тяло -
Мисията - хармонично Аз-а със Плътта,
в мир душевен сля ги Любовта.

Устремен в гърдите въздуха прониква.
Събужда егото - в защита го поставя.
То пазител става - психиката свиква.
Неспирно се труди, непримиримо и до края.

****
Спомен отвъден, като мъгла избледнява -
слух, усет и форми безчет!
Вкус, мирис, но... недоумява,
защо сетивата тук са само пет?

Душата се гърчи в плътта ограничена.
С писък на бебе света възвестява,
сега дарява таз плът незащитена,
със всичко що Духът отвъд притежава.

*****
Много пъти Слънцето изгря - заляза,
Луната често образ цял показа,
Земята не веднъж светилото обходи -
доста време човека учи да проходи.

******
Роди се Аз-а - гласа на твойто тяло.
Заливан от информационна шлака -
кастрира разумното сърце изцяло -
забравена Душата се разплака.

Хей, приятелю, поспри! Имам нещо
да ти кажа! Мислите безплодни отхвърли,
махни товара тежък - замълчи!
Чуй - Божествен Глас на теб мълви!

Лошо, надви властта на твойто Его.
Разбираш ли опасното явление?
От радостта лиши се чрез него,
щом отхвърли моето творение.

*******
Тялото, естествения превоз, свикнало
на физическо морение, вес ден влиза
в битка за уцеление, някак станало
руина и тъжно към земята слиза.

В немощ страда овехтялата черупка -
крехко тяло - земно изражение.
Вкарано в миражна черна дупка -
безхаберно, впримчено брожение.

Докосне ли зенит тоз дар "греховен",
препъван от законите човешки - обор -
власт, пари ... ? Затвор върховен!
Успех "реален" - земен израз на позор!

Надеждата крепи ме дълго. Връзката -
много изтъня. Ех човешко творение,
сега потъваш тъжно в старостта,
а вечна младост имаше дарение!

********
Аз вдъхнах тоз живот - доброволно -
друг възползва се - общество, кой ли не!
Какво засях? Тяло - поле плодородно -
възприема всеки, който иска да оре.

*********
Три броени дни докато се отделя.
Тишина ... Разбра всичко в усамотение.
Какво, нима видя, че тука съм била?
Късно! Поемаш пътя на забвение!

Поредният провал. Тръгвам за на там...
Следващият път отново и отново ще желая,
Аз-а да чуе мен - любящата Душа, че знам -

само ЗАЕДНО тъмата ще победим накрая!
Катя Петрова