Новата Система, която ще измести досегашната!

Есе публикувано в първия брой на Monthly Rеview (Май 1949); 

Съществува и руски превод с малко история около есето.

"Убеден съм, че има само един начин да се премахнат тези дълбоки злини, а именно, чрез установяването на социалистическа икономика придружена от образователна система ориентирана към социални цели. В такава икономика средствата за производство са собственост на обществото и се употребяват по планов метод. Планова икономика, която наглася производство според нуждите на обществото, би разпределяла работата между всички способни да работят и би гарантирала средства за съществуване на всеки мъж, жена и дете. Образоването на индивида в допълнение на развиването на наследствените му способности, би трябвало да развива у него чувство за отговорност за другите хора вместо да възхвалява властта и успеха както в съвременното ни общество".

Алберт Айнщайн

Много хора търсят варианти за ново устройство на обществото, където всички ще бъдат задоволени според нуждите си. 

Възможно ли е? 

Аз предлагам моите разсъждения, които се оказва, че съвсем не са нови, защото по-горе цитирам Алберт Айнщайн. Дори той, да не е казал точно тези думи , то това означава, че все някой се е сетил преди мен за тази идея. 

Комунистическия манифест направи опит да осъществи такава система, но за съжаление всичко се срина. 

Каква беше причината?

Всичко беше организирано добре, хората работеха, радваха се на добро здраве, почиваха на море и планина, децата учеха безплатно, лечението и още много други услуги бяха безплатни. Но забелязвате ли, че използвам думата "безплатно". 

Всичките проблеми идваха от парите! Никога няма да се създаде хармонично социално общество, в което да съжителстват хората, докато съществува препъни камъка - пари! 

Ще попитате "Как тогава ще живеем? Как ще си плащаме данъците? Как ще обменяме стоките? 

Дали някой се е досетил до сега, че всяко нещо което е разрешено, то вече не е до такава степен интересно, за да се стремим на всяка цена към него!

Кой преди известно време имаше 40 ролройса! Да, Ошо, разбира се! Защо ги е имал? Нима е могъл едновременно да се вози в четиридесетте? Не! Въпроса опира до парите и престижа! Имам пари - купувам, нямам пари - събирам, спестявам и живота ми минава докато си купя къща, кола, обзавеждане. Когато опре до лечение, хората продават къщата, колата и плащат на лекаря. Да, обаче медицината е безсилна в някои отношения и човека умира. И така, с къща, без къща, здрав или болен, учен или неук - всеки в един момент си заминава от този свят точно както е дошъл - гол!

Докато сме живи има едно постоянно боричкане, кой е по- по- най! Накрая душите ни се срещат там в отвъдното и се подиграват на хората в тела.

Децата учат в училище да четат и пишат, по-късно изучават, придобиват професия и започват да работят. Възрастният човек работи до определена възраст и след това се пенсионира. Този човек вече няма нищо общо със системата в която е участвал до пенсионирането си - той става изведнъж аутсайдер. Само онзи, който има свой личен бизнес не се чувства изгонен, отхвърлен и унижен. Защо е така? Защото след определен трудов стаж и възраст, държавата осигурява някаква минимална сума и всеки взел тази сума се счита за осигурен, но и безработен! Дали обаче е така? Не, разбира се! Мнозинството от хората след пенсионна възраст стават бедни и се чувстват ограбени и ощетени. Трудно е да се разбере от по-младите, защото те не могат да проумеят дори, че един ден ако все още са живи, ще станат също пенсионери и ще заживеят същия живот като на тези, които виждат в момента.

Докато съществуват пари и те са критерий за престиж, никога, никога няма да има хармония и равновесие в което и да е човешко общество. За какво са парите? Да се плаща с тях! Какво да се плаща? Измислени от хората стойности на предмети и услуги!

Сега искам да си представите една общност, в която живеят 500 - 1000 или две хиляди човека.

Всички те - мъже, жени, деца и възрастни имат обща собственост. Създадено е едно мини стопанство, в което има самоосигуряване. Тази общност живее на определена площ в която има изградени различни социални придобивки, земеделско стопанство, техника, автомобили и всичко останало необходимо за живот. Всяко семейство си има дом и необходимите мебели и съдове за храна. Във всеки дом има пералня, миялна, телевизори и т.н. Всички тези хора се трудят според силите си и възможностите си, за да си осигурят храна и останалото. Няма бедни, няма богати. Има складове в които има всичко необходимо. На който каквото му трябва отива и си взима, като се грижи за овехтелия предмет според случая. Дали ще се преработва, изгори или нещо друго обществото решава. Всичко е общо. Имаш нужда от автомобил - взимаш си и го ползваш - грижиш се за него и го поддържаш. За всичко това обаче не се плаща с пари. Всеки има съзнание, че притежава всичкото и трябва да е грижовен, както за всяка отделна вещ, така и за цялото. 

Труда е всеобщо достояние. Спорта, също. Образование, лечение, пътуване,  духовна дейност, която е номер едно във взаимоотношения, работа, обучение и живот, за всяка от тези дейност се грижи човек, който харесва и обича съответната работа. Няма неработещи, освен болните. Всеки се труди според възможностите си. Никой няма право обаче на презапасяване. 

Ако някой си разреши да скрие нещо от останалите или да присвои, без да му е необходимо за в момента, ще бъде изхвърлен от общността. Този, който е решил да забогатява и да властва над останалите по този начин, моментално ще бъде прокуден. Нека да отиде извън границите на общността. Там на вън да става богат и да властва над ветровете и останалите стихиите. 

В общността се произвежда толкова, колкото е необходимо. Никой не работи по 8,10, 14 часа. Има регламенти. 

Сега си представете, че тази система е валидна за 5000 - 1 000 000 или 5 000 000 души. Всички се трудят, според възможностите си и осигуряват необходимото за съществуване. Наградите са радост, здраве, изобилие, щастие и моралност. Тези, които не желаят да работят, но са здрави, ще им се дава, за да живеят, а не да си взимат според нуждите, или ще бъдат отделени, където ще има всички условия за живот, но ще трябва да си го произведат. Те ще бъдат белязани и ако започнат да крадат или да се смесват с останалите хора ще излъчват определен цвят, миризма, звук или енергийни трептения, които ще ги уличават какви хора са. Тази маркировка докато се променят. Но, ако повторят нелюбливите си постъпки, то те ще останат завиги белязани, и считани за рецидивисти - хора, които не подлежат на духовно израстване и живот в съзвучие с цялото. Лъжите, клеветите и омразата ще рефлектират на хората, които ги създават. Ценностите няма да се измерват в материално придобиване, защото всеки ще има право да си вземе, а ще бъдат на духовна основа. Богатството ще е на базата на духовните способности и възможности. Това вече си е строго индивидуално и никой на никого не е в състояние да вземе дарбата, освен да се стреми да се въздига духовно ида получава Божествените блага, като дълголетие, здраве, безсмъртие, лечителски способности или в  област на различните изкуства. Работа ще е приоритетна за всеки без изключение, защото без работа, движение и труд живота няма да е пълноценен. 

Всеки трябва да се чувства отговорен за другите и да знае, че е едно цяло с общността, обществото, природата. Природата и човека ще се слеят и ще се подпомагат, защото високите технологии и духовните сили, ще създадат единно общество без управляващи, властващи, богати, бедни, средна класа и т.н. 

Духовността ще отведе това общество, общност на по-високи нива и материалните условности, ще стават все по-незначителни, като се заместват с психични възможности, за които до сега, ние знаем като магически - вършени от магьостниците по филмите и книгите. Но това може да стане реалност, само когато човека спре да мечтае да е повече от другия, спре да мечтае за власт и богатство, а приеме обществото като собствена рожба и бди над него както пази очите си!

Човека се ражда като всеки останал. От нас зависи да създадем система в която да просъществува радостта от живота, защото ние хората сме тези, които създадоха сегашната форма на Битие.
Катя Петрова