ПРЕСЕЛНИК
Балканите, в самото им сърце -
извори лечебни и град голям -
е скътало софийското поле.
Народ, подслон търси там. 

Било полето морска долина.
Живот се раждал в ония времена -
предци пра-древни на първата вода.
Кога? Преди милион или два? 

Отвъд това поле - закриляща ръка -
планини растат към цялата държава -
и Витоша една издигнала снага,
града прегръща, чистота дарява. 

След робство, в равнината дивна,
държавен център София изгря -
някога също е била. История славна -
ключ златен - скоро ще блести сама. 

Полето на държавата ни облик има.
И всичко тук щом наново изградят -
и границите може би - България остава,
дори Земята Фаетон да назоват. 

Ако гледаш от космични висини,
всичко тихо някак спи. Защита е това.
Тук мирна тишина, без нашите злини,
тайно ражда добрините на света. 

Звук, цвят, светлина, дълбока синева.
Западния под балкански дял във времена
забравени, далечни - с майсторска ръка -
Силата творила омайна красота. 

Музика родена от велико семе,
обагрена с труда на прежните отци,
наситила пространство и време,
слиза мощна, да въздигне вси. 

Града с бяло сияние - родено встрани -
жива примамка в роля двояка поява.
Далеч от шумните градски тълпи,
невидимо сито, семе от плява отсява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Казват, тук бил шопският ни край -
мързеливи, хитри, гласовити - народ -
кремъчни, елмазени... Божествен край,
съхранява силата на българския род. 

Тръгнеш ли от София за Лом -
на десетина километра отбивка има.
Километър, два - село - новият ми дом -
Драговищица наричат го сега. 

От там по Крива, от към левият и бряг,
лъкатуши дълъг път. Отстрани,
къщички различни се редят,
закрилящ градеж, петрови стени. 

Ни високи, ни богати за сега,
от магистрала бъдеща в страни,
водеща отвъд голямата река,
на север до вода жива ще върви. 

В селото преселник, далеч от суета -
реших да стана. Името така говори:
Драго - хубав, вищи - мога, ца -
сила жива - никой тук не ще събори. 

Добро име - хората привлича.
За бъднини, все така да се нарича.
Птиците от юг рано долетяват,
до октомври лястовиците остават. 

Над него тихо преминават бури,
гневната природа целият район щади.
От злото на глобалните раздори,
щит невидим пази от вреди. 

Има извори лечебни - неудобни,
но полезни. Всеки с шепата гребе -
без да плаща. Няма жадни!
Под концесия водата, никой не краде. 

Мала планина вода дарява - живот тече.
Старото корито жадната земя полива.
По чудни каменни релефи снага влече,
от река в река, в Черното море се влива. 

Слънцето огрява; реката, планината,
поляните просторни, пещерата стара.
От ранната зора, до късно вечерта,
топлина - живот на селото дарява. 

Открита шир. В югоизточна посока,
домовете селски взрели се отвъд.
За човека тук по причина скрита,
светъл лъч, сочи верен нему път. 

Реката въздуха насъщ пречиства.
Гората свежестта дарява. Лекарствата
на Бог растат. Коя злина ще повали -
те знаят - хората, животните дори. 

Река Крива, вълшебна долина поиш.
Живот навред кипи. Тази дума "Рай",
дали достойна е за теб?!! Тайни ти таиш.
И кой да е не допускаш в своя край. 

И тук има алчни хора, дребнички
души. Зли, всеки си ги трае, като
къщната змия, доброволно дето пази,
да налази по-лошата злина. 

Драговицица - с любов дари ме ти -
с матерна грижа за наще съдби!
Пазителко тиха - мен приюти,
с тайнствата твои тук ме обви. 

Вълшебна омая, сетива ми възражда,
ранно утро, мечти ми събужда.
И вечери тихи, красиви до болка...
За свои и чужди, ти нежна си люлка. 

Катя Петрова