БЕЛИ  ГЪЛЪБИ

Горди и смели - гълъби бели,

връзка сте жива за хората земни.

С памет и разум от Бога дарени,

в четири сезона неспирно летите.

    Гълъбе бял, три пъти летя,
    и Ной извести с клонче за суха земя.
    А враната черна отлита прелита,
    докле земята отново изсъхна.

Гълъби бели - символ божествен.
Дух световен във вас проявен.
Цветове по-тежки багрят перата,
щом лошо чувство залива душата.

    Знамение чакано от много девойки,
    за пламенна обич и вечна любов.
    Сами ли летите или по двойки,
    това е поличба - вечният зов.

Телца в перушина - лечебни крила.
Поверие има - сто бели пера
събрани в едно от различни места,
донасят живота, гонят смъртта.

    Далечен спомен за птици-човеци,
    трептящо ехо на днешни потомци.
    Дарила човека със знакът свой.
    Ето без плът душата се рей.

Площад, покрив, камбанария -
пристана е ваш. Кълвете от шепа,
след полета волен - вашта стихия.
После думи небесни нейде редите.

    Пощенски гълби - земен компас,
    летите уверени при точен адрес.
    Храбро в залог живота залагате,
    на жива цена вестта донасяте.

Когато вярна двойка полита,
и беда единият щом сполети,
другият високо, високо се вдига,
и пада... догде сърцето спре да тупти.

    Често върху платно рисувани
    с крила резперени, дори прибрани.
    Нежен символ на живя дух,
    за свят по-красив от земния тук.

Дух и Любов върху криле полетели,
беди ви дебнат в природата жива.
Перцата блестят снежно бели,
хищник ги следва с промисъл дива.

    Легенда ли мит - реалност сте вий.
    Вик, светлина за човешкия род.
    Знак! Злятният век лик ще добий -
    на земята ще няма поробен народ.

Гълъбе бял, вестителю свят - разнасяй,
навред в пространството земно - засявай,
мечта утопична за мирен, свободен живот,
тъй много желана от Бог и Народ!