Ние сме уникални и всеки е съвършен. Но в цялото си съвършенство е нужно да знаем, че този до нас също е съвършен, независимо, че се изразява по различен от нашия начин.

.................................


Съвършенство!
Според мен, това означава системата "човек", да функционира по начин, който да разрешава съществуването му при различни нормални и екстремни ситуации.
Творението "човек" "идва" и си "отива" независимо от личния Аз, който се създава по време на проявлението му.
От момента на зачатието, до последния дъх, в индивида съществува съвършенство, което разрешава развитието, растежа, подхранването, изцелението, защитата на организираната физическа система - наречена тяло, невидимите за нас енергии от ум, съзнание, разум, емоции, интуиция, творческите импулси, които ни спохождат, необозримата система Земя, вплела себе си с човека, като заедно се изразява част от нещо по-голямо - например галактиката, а тя е част от нещо още по-голямо... И всичко това е създадено по безупречен начин, да съществува и осигурява вечно функциониране, независимо, какво мислим и си представяме. Тоест, всичко е толкова безупречно вплетено едно в друго, че ако само едно бе НеСъвършено - Цялото би се разрушило. В тримерието, с човешкото си съзнание обаче, разделяме, моделираме, фрагментираме, градираме - но не така е в по-високите нива на Мирозданието.
И точно защото си разрешаваме да обиждаме, нараняваме, разболяваме, скъсяваме, отсичаме, отричаме и прочие личностна и всеобща осъдителност, изоставяйки Любовта и Интелигентността - живеейки в илюзията на време и пространство - нашите системи независимо от нас, съществуват по божествен порядък, тоест съвършено.

Ако нещо не беше съвършено, то автоматично би се разрушило и преминало към Тишината и Покоя. Но ето, че въпреки нашите "недостатъци", въпреки тях, ние СМЕ.

Да, ние наистина сме съвършени и това е според мен очевадно. :)
.....................

Уникални!
Нито едно творение на нашата планета не се повтаря абсолютно. Може да е с един атом разлика, но има разлика. Е, това наистина е уникалност.
....................

Грешки!
Според мен няма грешки. За мен всяко действие е ограничение в цялото. Грешката за едни е правилното за други и обратното.
След като сме СЪВЪРШЕНИ и УНИКАЛНИ - не грешим - просто не сме направили, казали или помислили нещата според вибрационните възприятия на някой друг.
Грешно в Природата няма, защото всяка ситуация/нещо, има своята цел и задача - то не е случайно.