ЛАЛЕ

Какво се случи днес с мен в метрото?
Връщам се от зъболекар. Качих се във влакчето и седнах на едно свободно място. Не се чувствах добре - бях доста изтормозена от манипулациите на зъболекарския стол. Почти ме тресеше и отпаднала физически и духом. Свих се накрая на седалката, закопчах си копчетата на пролетното палто чак до брадичката и пъхнах ръцете си в ръкавите - изглеждах на окаян пашкул.
Гледах тъжно и разсеяно пред себе си.
Една жена, празнично облечена, усмихната, носеше два три букета с цветя и се настани на отсрещната седалка.
Видях как се навежда, приближава се към мен и  протегна ръка - поднесе едно лале към скритите ми ръце.
Гледам и не вярвам на очите си. Повдигнах поглед към нея, а тя с мила усмивка ми казва: "Заповядайте това цвете".
Мислех си, че няма да мога да благодаря от преживяната болка, но се случи чудо.
Нейната усмивка провокира и в мен усмивка - поех цветето и благодарих - с нормалния си глас - а си мислех, че нямам сили да изрека и една дума.
Сложих лалето на скута си и се загледах в него.
За първи път днес видях по нов начин колко е красиво едно дарено лале, за първи път долових, нежното му излъчване към мен.
Пътуването ми продължи без да се окайвам и забравих полуразплаканото си състояние.
А жената, да жената - тя, слезе на една от спирките и в мен се запечатаха веселите звездички в очите и, кимайки ми за довиждане.
Благодаря на този ангел, в образ на жена, който се появи точно навреме, по най-подходящия начин!
Какъв ден!

8 март 2016г