Представих си!

Затворих очи, защото така ми е по спокойно и лесно.

Освободих любещия кристал в сърцето ми и той се оживи на мига - разшири се, пулсирайки и обхвана тялото ми, продължи да расте и превзема околното пространство.

В този момент си представих как засмуквам трето измерение в новото ми пространство и го превръщам в малка точица с мембрана в страни от нея. Къпя тази малка точица в Любовта на пето измерение, в което съм влязла чрез ключа на Любовта току що.

Отново насищам с Любов създаденото петмерно пространство и засмуквам в него като във фуния част от тримерието, настанявайки го в мъничката точка, където се прочиства от мътилката и недоразуменията.

Така още веднъж и още веднъж.

Спирам и се вслушвам в състоянието си. Усещам, долавям нещо ново, чисто, нежно, светло, приятно трептящо и аз съм там като светлина. Много е приятно. Стоя си и се любувам на новите усещания.

Достатъчно, си казах! Наплъвам "джоба" си със чудесата на петмерието и се обърнах към мъничката мембрана до точката от трето измерение. Пропъхвам се през нея и ето отново съм тук, в тримерието.

Но нали не бях забравила преди това да си сложа в "джоба" малко от пето измерение.

Сега взимам тези светлинки на Любовта и ги разхвърлям около себе си, издигнах се мисловно над земята и ги посипах върху нея, че всички да усетят благодат.

Това е то - ходих, усетих, и... се връщам, но, за малко, защото пак ще отида там. :)