ВЪЛК

Композиторите пишат музика по текстове, аз пък ще напиша нещо по снимка.
Гледам снимката и си представям, как вълкът призовава в нощта.....
Седнал в открито пространство насред поляната или върху гола скала, с извит врат назад, изправил глава нагоре, изпраща послание към луната..
За кого е този протяжен вой и какво означава той?
Според това, което долавям, е тъжният му разказ за скитническият живот, как оцелява, как му се налага да убива, за да съществува, да отглежда децата си или болният другар.
Той зове Бог и моли за отговор: ...
- Господи, защо съм хищник? Аз не искам да убивам! Кой ме осъди с тази орисия?
Бог нежно го гали по лъскавата козина, огряна от лунните лъчи, осигурява възможност на ехото от воя, да стигне все по-надалеч и му отговаря:
- Когато хората спрат да бъдат хищници, тогава и вие скъпи мои вълчи деца, ще изоставите този си начин на хранене.
Хората са на върха на хранителната верига и поради неизменните мои закони, сте взели техния модел за прехрана.
И днес вълка продължава своя протяжен вой и пита:
- Ауууу ... Хора, докогааа ще убивамее... !?!