Когато коментираме върху нещо, всъщност не извайваме образа на това, към което изпращаме думите си, а със своя коментар рисуваме своя психологически портрет - разрешаваме на останалите да се доближат до индивидуалният ни свят.
Думите имат многопластово свойство - излъчват различни неща с един и същ израз.
Момента, в който разкажем на външния свят, какво сме успели да възприемем за него, автоматично даваме възможност, същият този външен свят, да проникне в нашия вътрешен свят.
Ние сме способни да долавяме само онези сигнали от заобикалящото ни, на които можем да резонираме - останалото за нас е тайна.