Къде е Истината?
От една страна ни казват да се грижим и обичаме Цялото - Всички и да не проявяваме егоистични намерения;
От друга страна ни се втълпява, че преди всичко е нужно да се грижим за себе си, за нашата Вселена, да се обичаме, да задоволяваме нуждите си и стремежите си.
На какво точно и как да обърнем вниманието си и да вземем правилното решение!
Един път така, друг - иначе!...
Дали пък толкова е сложно, че да се намираме в някаква безтегловнот, люлеещи се несъзнателно като махало на часовник.
......................
Хайде сега да си помислим правдоподобно: ще ги има ли другите около нас, всичко онова, което ни заобикаля, ще можем ли да го видим, докоснем, да го благослявяме и му се радваме ако ние липсваме? Разбира се, че не!
После: бихме ли били радостни за останалия свят, че съществува, че е красив, щастлив, божествено подреден, ако ние сме болни, недоволни, сърдити, разстроени или оскотели?
Разбира се, че не!
Е, кой създава света около нас! Нашето Съзнание!
Значи, Моето, Твоето, Вашето проявено тяло, чрез неговото съзнателно преживяване, е източник на всички радости, изявени извън него!
Какво да заключим в крайна сметка от горе казаното?
Не е възможно да се грижим за външния свят, ако не се погрижим за вътрешният си свят.
И!
Не е възможно да бъдем щастливи и удовлетворени, ако липсваше огледалото, тоест външния свят, който ни показва красотата на вътрешният ни свят.
Е?
Ами няма първо това, а после другото! Няма "ИЛИ", "ИЛИ"!
За да сме в хармония и да чувстваме съзнателно себе си и света около нас е нужно да осъзнаем, че не може да има разделение - невъзможно е!
Значи има само едно "И". Това И означава ЕДНОВРЕМЕННО.
В никакъв случай не трябва да пренебрегваме себе си заради другите, но и обратното: в никакъв случай, не трябва да живеем за сметка добруването на другите!
Простичко било това уравнение! Аз го реших за себе си!
А вие?