11 септември в 15:04 ·

Когато окончателно се освободя от ниска опитност - било навик, хора, предмети, место живеене - няма значение от кое точно ще е - известно време се чувствам в безтегловност, празна, блуждаеща, самотна, сякаш пропадам в нищото. 
Не бих казала, че ми липсва, но явно не съм изградила заместител от светлина на това освободено пространство и това ме потиска. 
Споделям една опитност, която вече познавам и ако мога да помогна с това, бих се радвала.
Разбрала съм обаче, че състоянието на пустота е кратко и не е нужно да се плаша. Неусетно моята Висша Душа, Светлината в лицето на духовни приятели, ангели, а може дори добронамерени извънземни, ми доставят поводи за радости, които спомагат за отърсването от чувството на липса от отминалото и пречещото в духовното ми осъзнаване.