Уморена съм да гоня вятъра!
Уморена съм да вярвам в думите!
Уморена съм да очаквам!
Уморена съм да гледам през мъгла и да казвам - виждам!
Уморена съм да преодолявам тресавища и да казвам - лесно е!
Уморена съм да се самозалъгвам, че "само това да стане и ще съм удовлетворена"!
Уморена съм да уча и всеки следващ урок да ми казва, че предишния е само малка брънка от безкрайното възпитателно училище на планетата Земя!
Уморена съм от този материален свят, създаден от заблуда и капани!
Уморена съм да умирам и възкръсвам отново и отново тук в това ниво на Творението.
Уморена съм от противопостявянето и надскачането между хората!
Докога?

Знам отговора, но това е само знание, а не знаене!
Ще успея ли да се измъкна от капана на ниско вибрационната материя?
 А вие?

Сега разбирате ли, защо толкова силно вярвам в пето измерение и се стремя да изравня съзнанието си с него!?!

6 септември в 07:48