РАЗВЕДЕНАТА

                            РАЗВЕДЕНАТА

Какво означава вдовица и какво разведена? Двете са еднакво онеправдани. Самотни жени, поели своя живот и този на децата си, със собствените си ръце. Мнозина от тях, не разчитат повече на мъжка подкрепа.

В нашето социално общество битува мнението, че вдовицата е онеправдана, на нея е необходимо да се помага, защото е търпяла съпруга си чак до неговата кончина, а разведената е кучка, която заслужава да бъде презирана. Има жени, станали твърде рано вдовици, а има и такива, които твърде дълго са търпели и издържали безотговорните си съпрузи, докато се решат на развод.

 В днешни времена все повече са жените, които отказват да търпят престъпници, насилници, пияници, незаинтересовани егоисти към деца и дом или такива, които живеят буквално на техният гръб и за тяхна сметка. Тези жени взимат най-тежкото решение в живота си – развеждат се, за да осигурят по-спокоен живот на рожбите си. Естествено това е с цената на много лишения и труд, като се започне от развода, който ще смъкне девет кожи от гърба им, че и може да ги доведе до трудно преодолими физически и душевни травми.

 Има и трета категория жени, които раждат деца извън брака. Често те са изнасилени, изоставени, излъгани, или са били твърде млади, за да осъзнаят какво ги очаква по-натам. Много от тях не захвърлят рожбите си като кукувицата, за да бъдат отгледани в чужди гнезда, а се нагърбват с най-лошия жребий – стават и бащи, и майки.

Да, нека не забравяме и жените, които съзнателно са решили, сами да отгледат свои деца, без втори родител. Такова геройство е рядко, но то също е факт.

Както и да е, децата порастват и рано или късно поемат по собствен път. Някои през целия си живот се нуждаят от помощ, а други от рано помагат на своята майка. Всеки отделен случай е достоен за перото да речем най-малко на граф Толстой.

Тази жена, която избира да живее със съпруга си, навярно води доста по-лесен живот от посестримите си, отказали се, от подобна привилегия. Те са щастливки, които вървят рамо до рамо с любим човек и си помагат взаимно. Избора е техен. Винаги е по-лесно, двама души да строят къща, двама да работят на нивата, двама да отглеждат децата, двама да спестяват в една книжка парите и да се подкрепят. Блазе им. Е, може понякога да не е толкова удобно, но във всеки случаи са горди като изрекат,  „моят съпруг”. Точно тази категория жени, които цял живот са получавали чужди пари и били подпомагани всячески от мъжете си,без значение дали са раждали и/или отгледали деца, докато същите тези съпрузи  издъхнат, след това ги поема най-благородно и Държавната хазна /в която се налива от всички, независимо дали са почтени или кучки/. Те имат законно право да получават пенсиите на съпрузите си, докато самите  започнат да вземат такива, а ако сумата е по-голяма от тяхната, за компенсация получават цели 20 процента от  винаги осъвременяващи се съпружески пенсии. Каква справедливост спрямо последните самарянки! Или по-скоро какъв прекрасен в парично изражение стимул за узаконен брачен съюз.

А останалата част от жените, които сами с гордо изправена глава, са преодолявали хиляди житейски капани, за да създадат  бъдещите граждани за държавата? Къде са техните поне двайсет процента? О, те нямат право. Те са кучки. Браво на справедливите закони в такава държава! Разделяй и владей – няма нищо по-сигурно да съществува последната.

Страшно удобна фабула за управляващите. Ако се чуят гласове, подобни на  този тук, те потриват ръце и мъдруват: 

- Искате равенство? Добре, веднага ще отрежем всички допълнителни блага на почтените вдовици. Разбира се, че сега, отново ще разбуним духовете помежду и̉м. Ха, ха!

И още нещо:

- Появила се някаква, с глупава смелост и си въобразила, че може да срине системата ни. О, сега ще й дадем да разбере. Разгневените вдовици, ще я убият с камъни.

 Законотворците, нашите държавници, разполагат с много механизми чрез които да злепоставят, противопоставят, лъжат, манипулират по твърде удобен за тях начин народните маси.

Свещеното право на един родител е да бъде почитан от децата си и подкрепян от държавата, чиято принадлежност стават те.

Тази социална, икономическа и политическа единица - ДЪРЖАВАТА, не би могла да съществува, ако в нея липсваха хората.

Колкото и силно да е заложено желанието ни за генетичното продължение на рода, докато политиката на отечеството в което живеем, освен да налага данъци, глоби, лихви и други финансови форми за своето осигуряване, не започне да стимулира и обезпечава своите поданици, които ги е грижа за род и родина, то скоро по тези земи ще заживеят други народи - по-грижовни за своите майки.  

На  плуващите в мас законотворци през ума и̉м, който се предполага, че притежават, едва ли ще мине някога благородната идея, да вземат и да подсигурят законно по някой лев и на кучките, водили кучешки живот, наместо да си мислят;  „защо да не умрат като такива”?  

Времената в които живеем наистина все още са под властта на мъжете. Те чисто технически си обезпечават присъствието на робини до себе си. Казано е много просто;  „ако си до мен и покорно ме търпиш, скрепено с подпис и печат, ще бъдеш обезпечена с двайсет, петдесет или сто лева, случи ли се да умра пръв”. Ама естествено, че тази облага важи и за същата тази мъжка управляваща част от населението. 

Дали е заложено в сегашно или бъдеще време, да дойде на власт онзи достоен мъж – законотворец, който ясно ще каже: „Всяка жена, която носи под сърцето си нашето семе - човешко, има равни права с работещите, неангажирани с отглеждане на деца. А когато достигне своята пенсионна възраст, независимо дали е била или не в официален брачен съюз с мъж, тя трябва да живее достойно както и всички останали".

 О, вие, мъже – деца на своите майки, събудете се! 

 понеделник, 27 Декември 2010 г.
Запазвам си правото на допълнителни корекции.                                                                                                   автор: Катя Петрова