Някога, много отдавна, Творецът е разрешил на 60 милиарда богове да изучат по-ниските вибрации на Творението му.
В тази група съм попаднала и аз, и ти, и онези наши братя и сестри, за които знаем по нещо или пък не знаем.
И понеже сме били богове с огромни възможности, сме избрали едновременно, да изучим и да се наслаждаваме на най-красивата планета в нашата галактика.
Всичко от галактическото проявление е било споделено на нея, така че да не се налага, да ходим по други части на Мирозданието, а да го откриваме и разпознаваме тук, на планетата Земя.
Примамлив бил материалният свят (че той и сега е примамлив)!
Безформените енергии придобили вълшебно красиви форми и успявали да се задържат по-продължително време.
Да, създали сме си и времето - нали сме били богове.
Но за да се наслаждаваме по-дълго и на формите, сме изобретили и перспективата на пространството. Дали сме му ширина, височина, дълбочина - параметри, които са били предпоставка впоследствие да се изучават в науки като геометрия, физика, математика, география. И понеже е имало и време, сме създали и История.
Но в определени моменти от съществуването ни, сме си припомняли, че всъщност, колкото и да е красива измислената илюзия, ние сме богове и можем да създаваме извън ограниченията на времето и пространството. Времето минавало и паметта отслабвала, но не при всички. Така се появила Алхимията - божествената наука.
Уплашили се обаче някои същества, придобили статут на властелини на човека, които през хилядите години са ни вкарали постепенно, неусетно във веригите на робство чрез материята и усърдно подгонили събуждащите се алхимици - осъзнали, че за човека е нужен по-дълъг живот, за да осмисли капана, в който е влязъл, пречещ му, да възстанови обратния път към връзка с божественото си изначалие.
Със зли намерения, създали под прикритието на думите: "Божествената" Инквизиция, за да назидават онези, които посмеели да излязат извън ограничаващите рамки на сковаващите съзнанието религии.
Много хора били изгорени живи на клада, много стенания е чул нашия Творец, но никаква реакция от негова страна за спасение.
Нашият Създател, обаче е предвидлив и тъй като предварително е знаел как ще протече експеримента, направил всичко възможно, всяка душа да се въздига след падението си. Влизали сме в материята, излизали сме от материята и това сме го преповтаряли много пъти.
Създателя е знаел, че в дадени моменти, ще се развиват егоцентрично умовете на отделни души и ще правят опити да заробват с още по-голяма стръв останалите. Затова, Той е скрил паметта на душите в тъй наречените ДНК. Но минали години и всичките тайни на ДНК били разбулени.
Въпреки хищническите намерения на установилите се владетели в плътните нива, душите превърнали се в човеци, продължавали да се държат и да съществуват, независимо от издевателствата над техните тела.
Каква е била причината, че нито един път робство над душите не се е изпълнило до край?
Кой е крепил хората?
Какво ги е пазило, да продължават, да се възраждат като феникси от пепелта?
Никой не успял да унищожи душите, въпреки че ги е третирал психически, ментално, химически, физически.
Има нещо, което се нарича Идея. Тази Идея не е нищо от тъй изредените аспекти на проявената душа в човешко тяло.
Тази Идея винаги седи Жива, защото е неразривно свързана със Създателя, с Всемирния Велик Интелигентен Ум, който е източник на Живот.
С тази Идея нито една Тъмна Сила не е могла да се пребори, защото и Тя, също като всичко останало, е компонент от всяко намерение на цялото Творение.
За тази Идея един ден, като пораснем съзнателно, ще ни се даде да разширим знанието си за нея. До тогава ще се учим първо на Любов - Творящата Любов, прегърнала Интелигентността за своя неразделна част, защото Пътя на връщането ни обратно в лоното на боговете, минава през тях.
В тази група съм попаднала и аз, и ти, и онези наши братя и сестри, за които знаем по нещо или пък не знаем.
И понеже сме били богове с огромни възможности, сме избрали едновременно, да изучим и да се наслаждаваме на най-красивата планета в нашата галактика.
Всичко от галактическото проявление е било споделено на нея, така че да не се налага, да ходим по други части на Мирозданието, а да го откриваме и разпознаваме тук, на планетата Земя.
Примамлив бил материалният свят (че той и сега е примамлив)!
Безформените енергии придобили вълшебно красиви форми и успявали да се задържат по-продължително време.
Да, създали сме си и времето - нали сме били богове.
Но за да се наслаждаваме по-дълго и на формите, сме изобретили и перспективата на пространството. Дали сме му ширина, височина, дълбочина - параметри, които са били предпоставка впоследствие да се изучават в науки като геометрия, физика, математика, география. И понеже е имало и време, сме създали и История.
Но в определени моменти от съществуването ни, сме си припомняли, че всъщност, колкото и да е красива измислената илюзия, ние сме богове и можем да създаваме извън ограниченията на времето и пространството. Времето минавало и паметта отслабвала, но не при всички. Така се появила Алхимията - божествената наука.
Уплашили се обаче някои същества, придобили статут на властелини на човека, които през хилядите години са ни вкарали постепенно, неусетно във веригите на робство чрез материята и усърдно подгонили събуждащите се алхимици - осъзнали, че за човека е нужен по-дълъг живот, за да осмисли капана, в който е влязъл, пречещ му, да възстанови обратния път към връзка с божественото си изначалие.
Със зли намерения, създали под прикритието на думите: "Божествената" Инквизиция, за да назидават онези, които посмеели да излязат извън ограничаващите рамки на сковаващите съзнанието религии.
Много хора били изгорени живи на клада, много стенания е чул нашия Творец, но никаква реакция от негова страна за спасение.
Нашият Създател, обаче е предвидлив и тъй като предварително е знаел как ще протече експеримента, направил всичко възможно, всяка душа да се въздига след падението си. Влизали сме в материята, излизали сме от материята и това сме го преповтаряли много пъти.
Създателя е знаел, че в дадени моменти, ще се развиват егоцентрично умовете на отделни души и ще правят опити да заробват с още по-голяма стръв останалите. Затова, Той е скрил паметта на душите в тъй наречените ДНК. Но минали години и всичките тайни на ДНК били разбулени.
Въпреки хищническите намерения на установилите се владетели в плътните нива, душите превърнали се в човеци, продължавали да се държат и да съществуват, независимо от издевателствата над техните тела.
Каква е била причината, че нито един път робство над душите не се е изпълнило до край?
Кой е крепил хората?
Какво ги е пазило, да продължават, да се възраждат като феникси от пепелта?
Никой не успял да унищожи душите, въпреки че ги е третирал психически, ментално, химически, физически.
Има нещо, което се нарича Идея. Тази Идея не е нищо от тъй изредените аспекти на проявената душа в човешко тяло.
Тази Идея винаги седи Жива, защото е неразривно свързана със Създателя, с Всемирния Велик Интелигентен Ум, който е източник на Живот.
С тази Идея нито една Тъмна Сила не е могла да се пребори, защото и Тя, също като всичко останало, е компонент от всяко намерение на цялото Творение.
За тази Идея един ден, като пораснем съзнателно, ще ни се даде да разширим знанието си за нея. До тогава ще се учим първо на Любов - Творящата Любов, прегърнала Интелигентността за своя неразделна част, защото Пътя на връщането ни обратно в лоното на боговете, минава през тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар