За Спора! - втора част

Бих пояснила малко защо поставих темата за "спор" и "диалог".
Спора е представяне на различни позиции по даден въпрос, събитие, предмет, изживяване. Спора е наистина лична преценка и изживяване на дадено лице или група.
Всяка спореща страна предлага своята Истина и я отстоява, много често - който както може. Тук не става въпрос за его или за простотия, а за лична нагласа и осъзнаване.
Но света, в който живеем има много Истини и понякога е нужен арбитър, за да се стигне до примирение или установяване на някаква относителна Истина. Този арбитър се нарича СЪД в правовите държави.
Хората в своите спорове за своята Истина често стигат до съдилищата, ако преди това не са се избили един друг (историята е пълна с примери).
В спора няма и е невъзможно да се приеме друга истина освен своята - затова е СПОР.
Но, в диалога има вече разговор поставен на друга плоскост.
Диалог - ди-а, лог! Диа - равнопоставено мнение на двама и лог - истината е в Логоса и от там интелигентно се преценява мнението на единия и на другия. Не се отстоява, а се обсъжда и то не е единомислие, а целта е да се постигне консенсус или такава симбиоза в диалога, че да е от полза на двамата и се достигне до единно-разбиране, хармония и правилно разпределение на енергиите. Тоест за мен диалога е градивен - положителен сегмент от общуването.
Та това е моето мнение.
Не, не се страхувам, не изпитвам СТРАХ от спор, защото принципно никога не тръгвам към спор, тъй като знам какви ще са последиците. Твърдите позиции за мен са несъвместими и лекичко се отстранявам, изчаквам и ако е нужно заобикалям.
Спора за мен е ненужно повдигане на адреналина, в който няма победен и победител, защото дори страничните зрители (ако не са на мнение че са им нужни само хляб и зрелища), не биха били радостни ако са свидетели на нечии спор - има само поражение и неудовлетвореност.
Ами това е моята гледна точка.
Но не споря - само коментирам, защо съм поставила темата.