През изминалите времена постоянно е/и съществува разнообразие сред човечеството.
Ние хората сме набор от всички, НЕВЪОБРАЗИМО МНОГО елементи на Вселената. Така че: един с един, няма еднакви човешки същества.
Характери, възприятия, външен вид, възраст, знания, проявления, мисли, действия, предпочитания - образование, храна, социално положение, здраве, мястообитаване и още много други критерии, по които не съществува абсолютна съвместимост.
Защо повдигам тази тема?
Защото в нашият свят, всеки от нас, отстоява своята Истина.
А има ли право всеки от нас? Да, ИМА!
Как тогава да създадем битие, в което да сме щастливи и доволни при тези условия? Има ли начин?
Нима аз или ти, или който и да е друг, е нужно да пренебрегваме своята представа, желания и изява за сметка на някой друг?
Сега ще ви отговоря!
НЯМА НАЧИН!
Не очаквахте такъв отговор, нали?
Знам и аз не очаквах!
Докато обитаваме света на дуалността, докато сме непробиваеми същества от плът и докато можем да скрием временно мисли и намерения - света ще е все такъв, какъвто е бил до сега.
Да, има кармични правила, но те са ограничени във времето и пространството, правила, които са тромави и бавно проявяващи се.
Ние, например, сме чули за някой изверг - отнел по жесток начин живота на живо същество, но едва ли ще успеем да проследим какво ще се случи с него, като кармично следствие. И си казваме: ето, той го направи, а живота му дарява дете, което е здраво, щастливо и богато. Нали така?
***
Къде е разковничето - чудото, което да ни направи щастливи заедно, единни в радостта и доволни от съществуването ни?
***
Има само един Път, един мост, по който да преминем към щастието.
Този Път е, като освободим себе си от оковете на трето измерение и преминем в по-духовни такива.
Значи ще е нужно отново да се трудим.
Но така трудът ни, няма да минава пред физически напъни, а духовно ПРЕОБРАЗЯВАНЕ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ЛЮБОВТА.
Тази Сила - Любов, е единственият ключ, който напасва в ключалката на душата ни, за отваряне вратата на Пето измерение и по-натам в редицата от нива на Творението.
Добре, Любов - ще кажете - и какво от това, как ще станат нещата, че да се отърсим от Трето измерение!?!
Любовта е безпротестно приемане на останалите и безусловно отдаване от нас към другите.
Всеки дава, това, което има! Приемаме и отдаваме но с разбирането (че правото седи във всеки) и с Любов. Да се освободим от израза приемане и отхвърляне и да го заменим с приемане и отдаване.
И когато нечии думи и разсъждения не ни харесват, не ги приемаме, не напасват с нашите възприятия за правилно, то тогава: не ругайте, не мразете, не отхвърляйте, а само е нужно да се съгласите с правото на другия и да го успокоите, че сте съгласни с неговата Истина, но тя си е негова, а не ваша поне на този етап.
Бихме могли да кажем: Благодаря, разбирам и уважавам това, което изразяваш - то е твое, а ти си Любов.
А там, където усетите ниски вибрации, просто заобиколете, отстранете се и подминете!
Не захранвайте, не се превръщайте в донор на ниските енергии!