Когато човека присъства, той реализира себе си във време-пространството.
А когато човека отсъства, ние реализираме неговата полезна част за цялото чрез себе си и по този начин напомняме за присъствието му.

Значи, хубаво е да сме полезни на някой, но още по-хубаво е, ако тези  "някой", прихванат от нас нещо и го прилагат за добруването на света.

Защото извора все някога ще пресъхне, но плода, получен от неговата живителна влага, наситена със Светлина, ще създаде нови възможности, живота да продължава свеж и радостен.