Привързваме се към името си, рода си, децата си, града/селото си, държавата си.
Ние се фрагментираме и отделяме от останалото чрез горните определения.
Държим да опазим чистотата на своето си.
Това е добре!
Но още по-добре е да опазим чистотата на съзнанието си, на намеренията си, на делата си. ...
Където и да се намираме, на която и точка в света да бъдем, ще се чувстваме добре, ако ни съпътства Любовта и добрите намерения.
Хубаво е да се връщаме към приятелите си и приятните изживявания, но още по-хубаво е да създаваме такива винаги.
Тези неща могат да бъдат създадени навред с нашата чиста българска кръв, природна интелигентност и духовна чистота.
Не тъжете българи, че се разпилявате - вие винаги ще сте българи по душа, където и да сте.
Не е критерий българщината, ако човека стои в рамките на границите, очертаващи една поробена държава от вътрешни еничери и външни мераци, защото ние сме имали много граници до сега и сме ги сменяли на различни красиви места по планетата, но това е защото, българското винаги сме го носили в сърцата си.
Така да бъде!