Завистта и паразитирането в живота на хората понякога така кристализира, че човек буквално забравя своята идентичност и тръгва да "ходи с обувките на друг". А после - защо куцам, защо не ми е леко движението, защо се разболях и не изпълних мисията си, поради която дойдох в този свят?
Проявявайте личността си, така че да не наранявате себе си и останалите, защото НИКОГА не може да бъдете друг, освен своето проявление - тогава и само при това условие - ценейки своята и тази на другия уникалност, живота ще бъде Радост.