ПОДКРЕПЯМЕ и ОТХВЪРЛЯМЕ постоянно.

Хванали в ръце сито и пресяваме ли пресяваме.

Странно нещо е това наше сито - един път пропуска канари, а друг път и прашинка не може да премине. 

Къде е разковничето за това непостоянство?

*

Лутаме се в това трето измерение и не можем да намерим себе

си!

Така ще бъде, докато се държим здраво за егоизма си (егото).

На където духа вятъра на удобствата ни, на там обръщаме ситото. Не ни интересува за удобствата на другите! 

*

Разковничето!

Простичко е! 

ЛЮБОВТА е разковничето! 

И моля Ви, не ме разбирайте, че говоря за онази фалшивата, плътската любов - не, това е ИНТЕРЕС на ЕГОТО!

Божествената Любов, която се грижи за всички ЕДНАКВО - тази ЛЮБОВ имам в предвид.