В какво се състои безсмъртието?...

От всичко, което съм прочела, чула, видяла и най-вече от онова, което се е породило в мен, като моя истина за БЕЗСМЪРТИЕТО  - бих казала следното:

Първо - живота в който съм влязла и проявила на това ниво, може да бъде прекъснат чрез смъртта на тялото ми.

Второ - моето тяло може да продължи да съществува дотогава, докато аз самата реша.

Трето - тялото, с което разполагам не е същината на моята същност, а биологичен скафандър, с който изследвам това измерение.

Четвърто - ако тялото ми остарее, износи се и не може да изпълнява повече функциите си, не трябва да съжалявам за него, а спокойно да се освободя от тази тежест.

Пето - ако създам вътре в мен, в съзнанието ми, в мислите ми, във връзката ми със Божествената Енергия, в постъпките си и намеренията ми, безусловна Любов и Светлина, ще поддържам тялото си вечно младо, красиво и силно.

Шесто - когато изгубя тялото си, аз продължавам да живея и от мен зависи на какво ниво ще продължа.

Седмо - всичко мои животи са едновременни и щом повиша възприятията си, съм в състояние да направя връзка с другите си въплъщения.

Осмо - аз съм многомерно същество и всяка моя частица е разпределена тук на земята на различни планове, извън планетата, на други планети и в други вселени едновременно.

Девето - Това че се освобождавам от тялото си при старост или катастрофа или нещо друго е илюзия. Тялото ми Е частичката от майката душа, владееща това тяло и е винаги, винаги в Творението и това е вечно.

Десето - моето тяло не умира, защото неговите версии са вечни в реалностите на Творението - просто това е съзнателно решение на душата ми, която ме е насочила, да изуча процеса на раждане, развитие и смърт на това ниво.

Единадесет - когато отворя своята сетивност за многомерността си, ще мога да се движа навред по лентата на живота ми и да задавам нови ситуации, като се премествам в други времеви линии.

Дванадесет - всеки миг от моя живот е запечатан и винаги стои като запис в Творението, всеки миг е безсмъртен и неповторим.

Тринадесет - настоящото ми проявление е като изсъхнала клетка от тялото ми, като листата на дървото - те си мислят, че като си отидат след тях всичко свършва, а не проумяват, че тялото ми създава постоянно нови клетки, а дървото нови листа.

Четиринадесет - осъзнавам, че времето не съществува в момента, в който започна да си спомням части от изминалия проявен живот - всичко, което се е случило се намества автоматично в съзнанието ми и само не съм в състояние да вместя между случките времето - то в спомените ми не съществува.

Петнадесет - всичко, което си представя, измисля, мечтая, визуализирам - то вече е съществувало и моята задача е да го привлека.

Шестнадесет - аз съм брънка от Творението и то не би могло да бъде, ако мен ме няма.

Седемнадесет - моето аз е моята душа, моята душа е моето съзнание, моето съзнание е енергия, моята енергия е Бог.

Осемнадесет - знам, че като преминавам на други нива, ще се чувствам точно толкова у дома си, колкото и на настоящото ниво.

Деветнадесет - нито едно учение не би ми помогнало да израствам духовно, ако моите енергии се съпротивляват.

Двадесет - когато искам да се запозная с друга част от моята многомерност, е нужно да се обърна към Майката Душа (Висшият ми Аз) и да я помоля за нужното ми.

Двадесет и едно - сега са навлезли и продължават да навлизат в цялостната структура на планетата новите енергии, които разрешават на въздигналото ми се духовно съзнание, да управлява и направлява събития, също да манипулира енергии и материя при условие, че не наранявам себе си и всичко останало.

Двадесет и две - аз съществувам в безкрайността на Мирозданието и никой и нищо не може да направи каквото и да е срещу това!