Аз също съм си задавала въпроса - "как да бъда себе си?"
Струва ми се че има отговор, но едва ли ще хареса на повечето хора.
Човека е социално същество и като такова, той се стреми да е сред себеподобните си.
Но!
Тук е страшната уловка!
Човека се старае да се покаже по начин, че да впечатли другите - той играе роля, която не е негова, а роля, която е предназначена за някой, за нещо, за друг, за улицата, за театъра, за работата, за училището, за екскурзията, за свадбата, за магазина, ... ... ... Ииии не му остава време да бъде себе си.
Как да бъдем себе си?
Явно не сме се научили да сме си самодостатъчни, да бъдем по-често със себе си, да се сливаме с онази частица от нас, която от както сме се родили, тя все ни очаква, че ще се сетим за нея - нашата Душа, нашият Висш Аз, Бог, да обърнем внимание на вътрешният си творец и да го поощрим, да потърсим удобство сред тишина и компанията на Природата, да разговаряме с нея, да я чуем какво има да ни каже, да ни научи и да осмисляме великите Истина на Творението в мир със себе си."
.............................................
И знаете ли една от причините, защо умираме?
Защото не знаем, че ние сме една Вселена, че както сме част от огромната Вселена, така и ние сме създатели на СВОЯ ВСЕЛЕНА.
Кой се сеща да се погрижи за тази ЛИЧНА ВСЕЛЕНА?
Търчим напред-назад, вслушваме се в света извън нас и оставяме в рамките на няколко десетилетия да загине една Вселена - нашата Вселена.
Искаме Любов от този от онзи, от Бог - да, искаме!
А ние като Богове-създатели на своята безкрайна Вселена, даряваме ли я с Любов(?), чуваме ли зова на съществата, които сме създали(?), на планетите, на водите и всичко останало, което за да съществува се нуждае от ЛЮБОВ.
Боже, колко безхаберни и невежи същества сме хората!