21.12. / 12 часа
Слънцето грее. Светлината е блага.
Тихо е. Небето е синьо.
Дланите на ръцете ми са доближени една до друга и образуват съд, който напълвам мисловно със Светлина. Много Светлина.
Виждам как в този съд се е вместил Бог - излъчващ, трептящ, творящ, съзидаващ и даряващ Живот. Ръцете ми поемат мен, теб, децата, къщите, града и селото ни, земята, галактиката, вселената ни. Всичко се облива със Силата на Бог - те са ЕДИННО, АЗ СЪМ, ТИ СИ, ВСИЧКИ СА прочистени от Светлината на Твореца, защото СМЕ заедно в моите ръце.
Обичам всичко, което Е в ръцете ми, обливам го с Любовта, бликаща от Създателя. Хубаво е. Нежно е. Обичано е.
Всяка полепнала излишност по хората, животните, растенията, водата, въздуха, камъните, земята, слънцето - се отстранява и ставаме прозрачни и пропускливи за Божествената Любов.
Сега повдигам бавно ръцете си, отхвърлям нагоре, нагоре съдържанието от дланта ми и благославям - ДА БЪДЕ!