Има хора, които с цялата си същност се стремят към Светлината.
Има обаче нещо, което не могат да преодолеят, чудят се какво е то, че при тях нещата много трудно стават или изобщо не стават.
Хора, Приятели, ние всички идваме от света на ЕГОТО, което до сега ни е водило и постоянно сме му се подчинявали.
Егото крещи, хитрува, настоява, изисква, подстрекава и заявява, че вие, тоест То, има единственото право във вашия свят.
Е да, но ... крайно време е, да осъзнаем, че много внимателно, любезно и с обич, е нужно да обясним на това наше ЕГО, че то е създадено с други приоритети и го освобождаваме от излишно натоварващите го задължения, затова е време да даде право, ние да решаваме: кое за нас и света около нас е добро и кое пречи на човешкото спокойствие, мир и Любов.

Зададе ми се въпрос от Силвия към този текст:
Добре убедителна Кате, НО ако заслужаваш уважение и риташ егото си с тъжно примирение, това не е ли вредно сервилничене?? Не улесняваме ли несъзнателността  на другия?

Аз отговарям:
Силве, подлагаш ме на изпит, провеждан не един път в средните и висшите класове на живота ни, че даже в началните.
Изключително точен пример! Благодаря!
То, Егото не е само до мен или до теб, то това Его е даденост на всеки от нас.
Този, който ни кара да се чувстваме смачкани също е развихрил сериозно Егото си.
................

Съвсем на скоро четох една статия, в която се обсъжда от научните медицински среди, дали старостта да не я обявят за болест.
Ами аз бих им казала:
- Драги професори, академици, доктори, фармацевти, чистачи, огняри, шофьори, мед. сестри, строители и пр, в тази област, моля ви, обмислете първо въпроса за Егото, дали точно то не е болестно състояние!
....................

Продължавам по темата.
Когато някой се опитва да ни нарани чрез раздутото си его, не е нужно да се чувстваме "смачкани", а да разберем, че проблема е негов - не наш.
Наместо да униваме, да се "смаляваме", да бързаме да си отидем, нужно е да се справим с нашето его и да му кажем:
- "стоп", ти не се меси в моите работи. Сега с теб първо ще се опитаме да помогнем на този болен човек с раздутото Его, да се справи с болестта си, а пък после ще видиш как добре ще си живеем, когато се излекува.
Егото: - остави, този е неизлечим случай!
Ти: - нека пробваме, моля те. Ти ще ми помагаш, нали знаеш тънкостите на Еготата!
Егото: - добре де, но да не кажеш, че не съм те предупредило!
И такааа, в душата ти вече няма чувство, че са я изтъркаляли в калта, а се е облякла в бяла престилка и се е превърнала временно в медицинско лице (ти сама реши каква титла ще и дадеш).
Гледай на този нещастно болен човек, като един експеримент, подарък в живота ти, с който да направиш проучванията си, изследванията си, и приложиш върху него постиженията на най-висшата Любов, с която работиш през това време.
И ако няма случайно никакъв резултат - просто се обърни и си върви - този "човек" има още много неща да учи в трето измерение, затова не се поддава на твоето лечение. Просто сте несъвместими.

Разбра ли, мила Силве, чаааак след лечебната процедура.
А, и да знаеш, че не е била напразно - ти си посяла вече лечебните семенца, а пък те дали временно ще са консервирани или ще поникнат бързо - зависи от намеренията на душата му.
Важното е, че за теб това е било една весела игра - експеримент и ти не си си губила силите напразно, а си сложила върху своята енергия един красив пласт от цветовете на доброжелателността.