ИСТИНАТА...

Ако погледнем с "очите" на Твореца, ще установим, че което се случва и проявява под каквато и да е форма на нашия план и не само, Е Истина.

Всичко, всичко, което бихме могли да си представим, всичко, което не бихме могли да си представим, Е в Мирозданието като изразена същност, енергия, идея.

Няма такъв въпрос, без вече отговора да не е налице - има ли въпрос - отговора е роден преди него!

Каквото и да каже някой, както и да си го представи във визуализация, с мисли, мечти, въображение - то няма да се сътворява тепърва, а само може да го привлече чрез енергетиката си, да се прояви, защото вече го има.

Каквото и да ви кажат - знайте че е Истина.

Но!

Ние избираме коя Истина да възприемем и коя да не приемем като съществуваща, удобна за нас, безопасна за психиката и телата ни.

Това обаче не означава, че трябва да ругаем хората предлагащи "неистина".

Живеем в котел от много Истини и всички сме заедно - с претенции, наддаващи, противоречащи, сблъскващи се, дори унищожаващи се, когато не изповядват "приемлива" истина.

Не е лесно да има толерантност в толкова противоречаща среда, защото не сме осъзнали, че няма противоречие, че всеки е искрен и казва своята истина.

Казват: "сложно е"!

Да, сложно е, защото сме се свили в твърде малки човешки форми, от където ни е трудно да обхванем по-големия диапазон на Творението.

Скоро, много скоро, когато се сдобием с по-гъвкави светлинно-кристални тела, ще разберем, че хиляди години сме се избивали един друг съвсем напразно, че сме били слепи, глухи за истините на другите.

Но има нещо успокояващо на този етап. Дори да не приемате "другата" Истина, погледнете към човека, като към свой брат, сестра, дошли чрез искрата на душата си, както вас от духовните нива тук, да се учите на Толерантност, Любов, Приемане, Търпение, Помощ - защото всички ние сме ограничени чрез телата си и запечатани в това ниво на съществуване.

Проумейте, че всички ние сме от един и същ Извор, всички сме божествени частици и всички ние (независимо от човешките условности) е нужно да се подкрепяме, за да се измъкнем от капана на трето измерение, защото на малко по-друго ниво сме частиците на едно голямо СЪРЦЕ, което не би могло да съществува без дори една частица, която може да си ти, или ти или аз...