ЗОВЪТ НА СЪРЦЕТО

Като цяло живота на човечеството, през многото изминали векове, за които знаем, никак не е бил розов.

Нашата планета е била и все още е, полигон на болка, страдания, зарази, смърт, мъка, нищета и зов за спасение.

Кого призовава човека за своето освобождение?

Към кого се обръща, не чрез разума, а чрез сърцето си, когато страда?

Има две думи, които спонтанно изрича в трудни ситуации - "МАЙКО, МАЙЧИЦЕ" или/и "БОЖЕ, ГОСПОДИ".

Да сте чули в критични моменти СЕБЕ СИ, или някой да се моли ето така:

- Мили ПРЕЗИДЕНТЕ и/или КМЕТЕ, помогни ми, спаси ме!

или

- ПАРИЧКИТЕ МИ, СКЪПОЦЕННИТЕ МИ, помогнете ми!

...................................

Майката и Господ ни дават Живота, помагат ни да пораснем, да се научим да живеем самостоятелно, да станем човеци с главно "Ч" и след това до края на съществуването ни сме обгрижвани от тях - майката докато диша, а Господ постоянно. Но! Къде сме ние в това време? Как приемаме дара, без който няма как да сме в тела? Считаме, че те са ДАДЕНОСТ, на която може да не обръщаме внимание, защото просто са ДАДЕНОСТ.

НО!

Парите! Властта! Ах, те, миличките, сладострастните, желаните, мечтаните, омайните, жадуваните, .... колко енергия изразходваме да гоним Михаля, за да ни унищожи за няколко десетилетия?

БОЖЕ, МАЙЧИЦЕ, в какъв свят съм дошла!