Слънцето
Протягам ръка и го докосвам. Знаете ли, то не е горещо, независимо от това, че "учените" това ни втълпяват!
Правя крачка и потъвам в магията от електрично моделиране на образи, които политат, правят дъги и се връщат обратно.
Виждам една (няма човешка дума, с която да ви я опиша), готвеща се за много силен отскок и аз в миг се захващам за нея. Политаме и о, пътувам в пространството. Как така то било мъртво? Няма такова нещо - навред кипи Живот: тук в космоса има милиарди и милиарди форми на живот.
Пътувам към една планета с моята слънчева птица и с изненада виждам, че е моята Земя.
Виждам всичко, ах, какво изобилие от форми, багри, и прекрасни същества!
Земята е осигурила за всяко от тях точните условия за перфектно съществуване.
Върнах се!
Не, бях тук, но пътува моето съзнание и ме обогати с още един фантастичен миг от съществуването ми!
Благодаря ти, Любов Аргирова, за вълшебната снимка!