Срещат се хора, които приличат на пиперливи подправки.
Има няма и хоп, вмъкнат се в някое ястие. 
То това не е лошо, ама те самите не знаят, нито ги интересува, дали са подходящи за там, или до каква степен могат да се изсипват. 
Мислят си: "о, тук ми е уютно, мога да си подкиселявам, да поналютявам, да огорчавам на воля, та нали те, се пишат "духовни" - ще търпят - смеят ли да реагират от страх пред карма".
Не, не е така и грешна сметка си правят тези нежелани "подправки"!
Който иска да яде крем карамел със сол - да му е вкусно!
Аз си искам онова, което на мен ми допада, защото душата ми достатъчно е тормозена хилядолетия наред, че и сега да я подлагам на мъчения, когато съм и отворила хоризонт към Светлината.
Най-малкото е нечестно от моя страна спрямо себе си, да се подлагам на подобни привнесени изпитания.