Памет!

Прави ми впечатление напоследък, че не всичко помня, а и изобщо не си правя труда да помня!
Онова, което ми е необходимо да знам - то просто изплува в мен и аз го знам.
Има нещо обаче, което се появява като да го наречем "привкус", някакъв енергиен оттенък, който ме препраща към нещо случило се, случващо се, или което ще се случи. То е все едно, защото всичко в момента се случва, но моят мозък така го отчита. 
Понякога колкото и да се опитвам да си спомня някоя дата или име - не, не става и това е, в даден (явно подходящият) момент, те просто изплуват в мен, сякаш с тях си лягам и ставам.