Ние сме тези, които избират как да реагират на дадена ситуация.
За определената ни реакция има ред причини, на които сме подвластни.
Често пъти сме крайни, безкомпромисни, защото се чувстваме наранени, обидени, пренебрегнати или унизени.
Дали обаче е така, е отделен въпрос - това е нашата реакция на момента и в такива случай постъпваме доста смело - тоест напускаме, блокираме, изпращаме упреци или гърлото ни се свива до там, че не можем и дума да обелим - това е наше право и... считаме, че сме наистина в правото си.
Така се случва с мнозина и струва ми се няма изключение освен тези, които гледат с очите на Любовта.

Хубаво, случилото се случило, избързали сме, сбъркали сме в преценката, след това сме осъзнали, ненужно острата ни реакция.
Какво да направим в такъв случай?
Ако не желаете повече конфронтацията да продължава, просто потърсете човека, или намерете начин "случайно" да се срещнете и го заговорете, ако имате достатъчно кураж обяснете, как сте се чувствали и считате, че сте прибързали, ако пък ли нямате, направете се все едно нищо не е било и продължете добрите отношения. Няма проблем как ще постъпите, стига да е с Любов!
Хора, в нашият свят омразата, сръднята, капризите не са нещо хубаво, което ще ни издигне в духовните нива!
Затова, като се поуспокоите, постарайте се да си възвърнете хармонията със съответния човек!