Коментар върху предишната статия:
"Аз Съм Присъствие!"
В посланието се казва: "Когато сме обидени на самият Бог, вредим на себе си. Създаваме притеглящи вихри за подобни енергии и така около нас се създава енергиен купол с доста голяма плътност..."
Имайте в предвид, че ние не знаем кой е Бог, никой от нас не е на ясно къде е Той и какво представлява!...
Невъзможно е, да се обидим на Бог! Или ако роптаем срещу името "Бог", то със сигурност роптаем срещу собствената си същност.
Ние сме Бог!
Ние сме тези, които го изразяват!
С нашето индивидуализирано вибрационно състояние на съзнание организираме проявлението му!
И когато си въобразяваме, че хвърляме камъните в Неговата градина, то във всички случаи, ги трупаме в нашата.
В неосъзнатостта си и в желанието да прехвърлим вината някому - сме в състояние да създадем каменна пустия в личния си свят - пустиня, където дори и една тревичка не би могла да поникне.
Ето причината, поради която от висшите духовни светове буквално настояват за следното: - НЕ СЪДЕТЕ!
Вярно е, че има много условности, поради които ние обитаваме измерението на материята, но ако осъзнаем, че бихме могли да организираме живота си по прекрасен начин, дори тук, то на часа ще променим отношението и осъзнаването си към заобикалящият ни свят.
Когато осъзнаем, че всеки сам за себе си отговаря за състоянието, в което се намира, то тогава и на колективно ниво, общия план автоматично ще се промени - правилата на играта ще станат различни - накратко казано: ще се намерим в пето измерение, където наистина царства Любовта.
Докато търсим вината за всичко извън себе си, докато не видим зрънцето причина, за случващото се в нас - постоянно ще виси върху ни "купол от скръб и безизходност", тежки енергии натискащи ни по всички аспекти на живота.