Бях малка, бях още много малка, когато с учудване разбирах, че има хора около мен, всъщност повечето бяха така, които все гледаха да минат лесно в труда. Мамеха, криеха, говореха неистина, дори стигаха до там, че да обиждат.
Удивлявах се на поведението им и не можех да разбера, защо постъпват по този начин и как изобщо могат да го правят, защото за мен беше недостижим подобен начин на изразяване.
Все си мислех така, добре, днес ще минеш по лесния начин, утре ще минеш по лесния начин, но нали няма да е все така.
Пораствах, срещах нови хора, кръгозора ми се разширяваше и с болка установявах, че хитруващите и в другите ми светове не свършваха.
Дори не осъзнавах, че има нещо различно в мен, когато съучениците ми се опитваха да ме нараняват. Те наистина ме бяха нарочили, сякаш съм чужда сред тях.
Не знаех каква е причината, но така и не можах да стана една от тях, през годините.
Колкото повече растях, толкова повече можех да правя това и онова, но и толкова повече имах спънки от страна на "приятелите" си.
Пораснах, често пъти каквото казвах - ставаше, лесно можех да направя всяко нещо, което за другите представляваше трудност, преминах през много промени, най-удивителното беше, когато открих, че мога да лекувам, също да разговарям с растенията, най-вече с дърветата, облаците често ми бяха разговорка и ме слушаха за каквото ги помоля, вероятно защото в тях има много вода, а тя е моя посестрима.
Няма нещо, което да съм видяла, харесала и пожелала - в даден момент от живота ми, да не ми се е давало.
Сега пиша и говоря онова, което извира от мен и не се страхувам вече, че ще бъда наранена, оплюта и извергната, защото знам, добре знам, че имам истински приятели в духовните светове, както и на земен план, които винаги са били с мен, но просто не са ми се представяли, а тихичко и целенасочено са ме подкрепяли и продължават да го правят.
Също, не обръщам внимание на злонамерените, просто защото разбирам, че това са техните роли, заради които са се въплътили в тела. Знам, че те са добри мои приятели, но не го осъзнават. Е, аз вече го разбирам и ги обичам.
Удивлявах се на поведението им и не можех да разбера, защо постъпват по този начин и как изобщо могат да го правят, защото за мен беше недостижим подобен начин на изразяване.
Все си мислех така, добре, днес ще минеш по лесния начин, утре ще минеш по лесния начин, но нали няма да е все така.
Пораствах, срещах нови хора, кръгозора ми се разширяваше и с болка установявах, че хитруващите и в другите ми светове не свършваха.
Дори не осъзнавах, че има нещо различно в мен, когато съучениците ми се опитваха да ме нараняват. Те наистина ме бяха нарочили, сякаш съм чужда сред тях.
Не знаех каква е причината, но така и не можах да стана една от тях, през годините.
Колкото повече растях, толкова повече можех да правя това и онова, но и толкова повече имах спънки от страна на "приятелите" си.
Пораснах, често пъти каквото казвах - ставаше, лесно можех да направя всяко нещо, което за другите представляваше трудност, преминах през много промени, най-удивителното беше, когато открих, че мога да лекувам, също да разговарям с растенията, най-вече с дърветата, облаците често ми бяха разговорка и ме слушаха за каквото ги помоля, вероятно защото в тях има много вода, а тя е моя посестрима.
Няма нещо, което да съм видяла, харесала и пожелала - в даден момент от живота ми, да не ми се е давало.
Сега пиша и говоря онова, което извира от мен и не се страхувам вече, че ще бъда наранена, оплюта и извергната, защото знам, добре знам, че имам истински приятели в духовните светове, както и на земен план, които винаги са били с мен, но просто не са ми се представяли, а тихичко и целенасочено са ме подкрепяли и продължават да го правят.
Също, не обръщам внимание на злонамерените, просто защото разбирам, че това са техните роли, заради които са се въплътили в тела. Знам, че те са добри мои приятели, но не го осъзнават. Е, аз вече го разбирам и ги обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар